16:50 от Падингтън

— Не се сетих за това — отвърна Седрик. — Предполагам, че съм мислел за времето на икономките и прислужниците, ако изобщо сме имали такива. Май че си спомням един прислужник отпреди войната. Имаше някаква история с готвачката, заради която настана голяма шумотевица. Няма ли някоя от онези стари вещици, които идват да чистят къщата?

В този момент обаче вратата отвори госпожа Харт, дошла следобед в къщата, за да излъска съдовете. Влезе госпожица Марпъл, приятно възбудена, цялата увита в шалове и шалчета, придружена от една строга личност.

— Надявам се — започна госпожица Марпъл, поемайки ръката на Ема, — че не се натрапваме. Разбирате ли, вдругиден си заминавам и просто не можех да не дойда да се сбогувам и да ви благодаря още веднъж за добротата ви към Люси. О, щях да забравя. Мога ли да ви представя моята приятелка, госпожа Магликъди. Тя ми е на гости.

— Приятно ми е — каза госпожа Магликъди и погледна много внимателно Ема, а после отмести очи към Седрик, който вече беше станал на крака. В този миг влезе Люси.

— Лельо Джейн, изобщо нямах представа…

— Трябваше да дойда да си взема довиждане с госпожица Кракънторп — обясни госпожица Марпъл, обръщайки се към нея, — която беше много, много мила с теб, Люси.

— По-скоро Люси беше много любезна с нас — уточни Ема.

— Да, наистина — намеси се Седрик. — Използвахме я като роб. Да обслужва болните, да тича нагоре-надолу, да готви разни диетични каши…

Госпожица Марпъл го прекъсна:

— Много съжалявам за вашето заболяване. Надявам се, че вече сте се възстановили, госпожице Кракънторп?

— О, вече сме съвсем добре — отговори Ема.

— Люси ми каза, че сте били много болни. Отравянето е храна е толкова опасно! Разбрах, че е било от гъби.

— Причината е малко загадъчна — поясни Ема.

— Не й вярвайте — намеси се Седрик. — Обзалагам се, че сте чули слуховете, които пълзят наоколо, госпожице… ъъъ…

— Марпъл — помогна му госпожица Марпъл.

— Та както казах, обзалагам се, че сте чули слуховете. Нищо по-добре от арсена не може да причини малко емоции в района.

— Седрик, бих искала да млъкнеш — скастри го Ема. — Знаеш, че инспектор Крадък каза…

— Ха! — възкликна Седрик. — Всеки знае. Дори и вие сте чули нещо, нали? — той се обърна към госпожица Марпъл и госпожа Магликъди.

— Лично аз — отбеляза госпожа Магликъди, — току-що се върнах от чужбина. Завчера — уточни тя.

— А, значи още не знаете за местния скандал. Арсен в яденето с къри, ето какво стана. Басирам се, че лелята на Люси е осведомена за всичко.

— Ами — започна госпожица Марпъл — чух, разбира се, някой подхвърли нещо, но по никакъв начин не исках да ви притеснявам, госпожице Кракънторп.

— Не трябва да обръщате внимание на брат ми — каза Ема. — Той просто обича да кара хората да се чувстват неудобно.

Докато говореше, тя нежно го погледна.

Вратата се отвори и в стаята влезе господин Кракънторп, потраквайки сърдито с бастуна си.

— Къде е чаят? Защо не е готов? Хей, момиче! — обърна се той към Люси. — Защо още не си донесла чая?

— Готов е, господин Кракънторп. Веднага ще го сервирам. Тъкмо подреждах масата.

Люси отново излезе, а господин Кракънторп беше представен на госпожица Марпъл и госпожа Магликъди.

— Обичам да ми бъде сервирано навреме — подчерта той. — Точност и икономия — ето моя девиз.

— Твърде полезен — съгласи се госпожица Марпъл, — особено днес, при големите данъци и какво ли не още.

Господин Кракънторп изсумтя:

— Данъци! Не ми говорете за тези обирджии. Нещастен бедняк — ето какво съм аз. И ще става още по-лошо. Почакай и ще видиш, момчето ми — обърна се той към Седрик. — Когато получиш имението, хващам се на бас десет към едно, че социалистите ще ти го вземат и ще го превърнат в благотворителен център или нещо подобно. И ще прибират целия ти доход, за да го поддържат.

Люси се появи отново с подноса с чая, следвана от Брайън Истли, който държеше още един поднос със сандвичи, хляб с масло и кейк.

— Какво е това? Какво е това? — господин Кракънторп изследваше подноса. — Кейк с глазура? Празник ли има днес? Никой нищо не ми е казал.

Лицето на Ема леко порозовя.

— Доктор Куимпър ще дойде на чай, татко. Днес има рожден ден.

— Рожден ден? — изсумтя отново старецът. — И какво, като има рожден ден? Рождените дни са за децата. Никога не броя рождените си дни и няма да позволя на никого да ги празнува.

— Много по-евтино е — съгласи се Седрик. — Спестяваш пари от свещите за тортата.

— Стига, момче — смъмри го господин Кракънторп.

Госпожица Марпъл се ръкуваше с Брайън Истли.

— Разбира се, чувала съм за вас от Люси. О, Боже, така силно ми напомняте за някого, когото познавах в Сейнт Мери Мийд. Това е селото, където живея от дълги години. Казваше се Рони Уелс — синът на адвоката. Някак си не успя да свикне, когато влезе в бизнеса на баща си. Замина за Източна Африка и започна да се занимава с превозване на лодки с товари по езерото Виктория. А дали не беше Албърт? За съжаление не успя и пропиля целия си капитал. Много неприятно. Не ви е някакъв роднина, предполагам? Приликата е толкова голяма.

— Не — отвърна Брайън, — мисля че нямам роднини с фамилия Уелс.