24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай

Не видях фотографа отново, макар че вчера зърнах монасите, разположили се на лагер до склона на далечна планина. Разгледах ги с бинокъла си — бяха неотдавнашните ми спътници. Не бяха ме забелязали, заобиколих и ги отминах. Пътищата ни повече не се кръстосаха.

Фуджи, вече съм взела със себе си двайсет и един изгледа от теб. Живей по малко, умирай по малко. Кажи на боговете, ако го мислиш, че светът скоро ще загине.

Продължавам да вървя пеша, спирам да нощувам рано в нива близо до манастир. Не искам да влизам там след преживяното в една съвременна света обител. Лягам си недалеч на скрито място сред камъни и пиниеви фиданки. Сънят ми идва лесно, продължава до някакъв странен час.

Внезапно се събуждам трепереща в тъмнина и тишина. Не мога да си спомня шум отвън или сън отвътре да са ме събудили. И все пак ме е страх дори да помръдна. Дишам предпазливо и чакам.

Идва при мен като лотос по вода, извисява се над мен, носи звезди като корона, сияе с млечна, божествена светлина. Това е образ на бодхисатва с изящни черти, доста приличащ на Кванон, в дрехи, изтъкани от лунни лъчи.

— Мери.

Гласът му е мек и горещ.

— Да? — отзовавам се аз.

— Ти се върна да пътуваш из Япония. Идваш при мен, нали?

Илюзията е разбита. Това е Кит. Грижливо е изваял своята форма на епигон и я е приел, за да ме посети. В манастира трябва да има терминал. Ще се опита ли да ме насили?

— Бях на път да се срещна с теб, да — успявам да изрека.

— Можеш да се присъединиш към мен сега, ако ще го правиш.

Той протяга чудесно оформена ръка като за благословия.

— Трябва да изясня няколко дребни въпроса, преди да се съединим.

— Какво би могло да бъде по-важно? Видях медицинските картони. Наясно съм със състоянието на тялото ти. Трагично ще бъде да умреш по пътя, толкова близо до възвеличаването си. Ела сега.

— Чакал си толкова дълго, че това ще е нищо за теб.

— За тебе съм загрижен, не за себе си.

— Уверявам те, ще взема всички предпазни мерки. Междувременно има нещо, което ме смущава.

— Кажи ми го.

— Миналата година имаше революция в Саудитска Арабия. Тя изглеждаше обещаваща за саудитите, но пък заплашваше снабдяването на Япония с гориво. Изведнъж на хартия новото управление започна да изглежда много лошо, а една контрареволюционна групировка заприлича на по-силна и по-умерена, отколкото беше в действителност. Велики сили се намесиха успешно на страната на контрареволюционерите. Сега те са на власт и са дори още по-лоши от първото правителство, което беше свалено. Изглежда възможно, макар и неразбираемо за хората, компютърните сведения по целия свят някак си да заблуждават. И сега конференцията в Осака се организира, за да се изработи ново споразумение с последния режим. Като че ли Япония ще получи много голям дял в него. Ти някога ми каза, че стоиш над такива светски въпроси, но се питам така ли е. Ти си японец, обичаш родината си. Би ли могъл да си замесен в това?

— И какво, ако съм? Това е толкова дребен проблем в светлината на вечните ценности. Ако има нюанс на сантименталност към такива неща, останал в мен, не е непочтено да помагам на страната и народа си.

— А щом си го направил, няма ли някой ден пак да получиш подтик да се намесиш по друг въпрос, когато навикът и сантименталността ти подскажат да постъпиш така?

— И какво от това? — отговаря той. — Само протягам пръст и изтривам малко прах от илюзията. Ако е въпросът, това ме освобождава дори още повече.

— Разбирам — казвам аз.

— Съмнявам се, че разбираш, но ще разбереш, когато се присъединиш към мен. Защо не го направиш сега?

— Скоро — съгласявам се. — Първо да си уредя нещата.

— Ще ти дам още няколко дена — казва той — и после трябва да бъдеш с мен завинаги.

Навеждам глава.

— Скоро пак ще се видим — казвам му.

— Лека нощ, любов моя.

— Лека нощ.

Той се понася отново, краката му не докосват земята и минава през стената на манастира.

Посягам към лекарството си и брендито. По двойна доза от всяко…

22. Планината Фуджи от река Сумида в Едо

И така, стигам до кръстопътя. Гравюрата показва лодкар, който превозва хора през реката към града и вечерта. Фуджи стои тъмна и мрачна на най-далечното разстояние. Тук наистина мисля за Шарон, но тази мисъл не е така добре дошла, както можеше да бъде някога. Въпреки това самата аз тръгвам по моста.

Тъй като Кит ми е обещал малко милост, крача свободно по ярките улици, вдъхвам миризмите, слушам шумовете и гледам хората, които вървят по пътя си. Питам се какво ли би направил Хокусай днес? Той мълчи по въпроса.

Пия по малко, усмихвам се от време на време, дори ям солидно. Опитвам се отново да върна живота си. Не търся утешение във философията или литературата. Нека просто да повървя из града тази вечер, да нося сянката си над лица и фасади, барове и театри, храмове и учреждения. Всичко, което се мярка наблизо, е добре дошло тази вечер.