61 часа

Светлината от фенерчето на Холанд хвърляше разноцветни отблясъци. Злато, сребро, платина. Ослепително проблясващи диаманти, тъмнозелени изумруди, наситеночервени рубини, яркосини сапфири. Отблясъците играеха по стари картини. Пейзажи, портрети, маслени платна в позлатени рамки. Верижки, медальони, игли за вратовръзки, огърлици, гривни и пръстени. Жълто злато, розово злато, бяло злато. Антики и бижута, струпани на купчина върху площ от най-малко трийсет квадратни метра. Картини, скъпоценности, свещници, сребърни подноси, стенни часовници. Малки златни ръчни часовници, дамски чантички от изящна кожа с фини шнурчета, препълнена с брачни халки кристална купа.

— Неоткупени вещи — прошепна Питърсън. — Прехвърлени тук от заложните къщи на Платон.

— Бартер за дрогата — добави Ричър.

— В крайна сметка все за едно и също става дума — рече Холанд.

Не устояха на изкушението и навлязоха навътре в тунела. Лавицата се простираше на трийсетина метра дължина, а ширината ѝ беше около седемдесет сантиметра. Обща площ около двайсет и три квадратни метра — колкото на голяма стая, запълнена със скъпоценности до такава степен, че нямаше дори няколко пръста свободно място. Някои бижута бяха съвършени, някои картини — наистина прекрасни. Но всичко тук излъчваше тъга. Символ на отчаянието. Останки от разбит живот. Мъка, пристрастеност, грабеж, загуба. Под лъчите на фенерчетата блестеше смайващо и едновременно с това вдъхващо ужас съкровище. Купчина от мечти, кошмари и тайни на непознати хора, погребана на седемдесет метра под земята.

С тегло петдесет или петстотин килограма.

На стойност един или десет милиона долара.

— Да се махаме — обади се Ричър. — Имаме по-важна работа и няма смисъл да си губим времето.

Изкачването по обратния път беше трудно и продължително. Ричър броеше стъпалата. Двеста и осемдесет. Колкото в 20-етажна сграда. Беше принуден да преодолее всяко от тях на пръсти. Хубава гимнастика, но в момента не му беше до физически упражнения. Въздухът ставаше все по-студен. Температурата под земята беше около нулата, но на повърхността беше минус двайсет и осем. Доста чувствителна разлика. С един градус по-ниска на всеки десет стъпала. Достатъчно рязък спад, за да бъде забелязан, но недостатъчен за внезапен шок. След като изкачи около една трета от стъпалата, Ричър си сложи шапката и ръкавиците, после дръпна ципа на шубата. Холанд се предаде малко след него, а Питърсън издържа чак до половината.

Починаха си няколко минути във вътрешността на каменната постройка. Навън светеше ярката луна. Питърсън събра фенерчетата и ги изключи. Холанд стоеше прав, с ръка на железния парапет. Дишаше учестено, лицето му беше зачервено.

— Трябва да се обадиш по телефона — каза му Ричър.

— Така ли?

— Сирените може да са се включили, докато бяхме долу.

— Което означава, че при всички случаи сме закъснели — заяви Холанд, но все пак извади телефона си и набра някакъв номер. Представи се, зададе някакъв въпрос и зачака отговор.

После се усмихна.

— Всичко е спокойно — обяви той. — Понякога трябва да рискуваш, за да спечелиш. — Той проследи с поглед Питърсън, който излезе с фенерчетата в ръце, а после се обърна към Ричър. — Ние с теб открихме скривалището на ключа. Ти знаеше, че метамфетаминът е там, но аз искам да отдам дължимото и на Андрю. Той ще бъде новият началник на полицията, а това ще повдигне авторитета му сред колегите. И пред целия град. Трябва да се чувства горд.

— Без съмнение — кимна Ричър.

— Значи нямаш нищо против?

— Разбира се, че нямам.

— Добре.

Ричър преодоля съпротивата на скърцащите панти и затръшна тежката врата. Холанд превъртя ключа и го пусна в джоба си. Насочиха се към колите. Холанд смъкна дясната си ръкавица и протегна ръка на Питърсън, който здраво я стисна.

— А сега слушайте — рече Холанд, издърпа радиостанцията от стойката ѝ на арматурното табло и опъна докрай кабела. Набра някакви цифри, призова за внимание и обяви: — Дами и господа, слушайте ме внимателно. Тази вечер заместник-началникът на полицията Питърсън осъществи страхотен удар срещу наркомафията. Открити са огромни количества наркотици, най-големите в историята на тази страна. Утре рано сутринта той ще докладва на централното управление на Агенцията за борба с наркотиците във Вашингтон, а само трийсет секунди след като го стори, въпросната агенция ще стане най-знаменитата правоохранителна структура в историята на САЩ. Аз вече изразих огромната си благодарност за добрата му работа, надявам се и вие да ме последвате. Това е поредното доказателство за изключителните качества на нашия колега.

След тези думи той изключи апарата и го хвърли на седалката.

— Благодаря ти, шефе — промълви Питърсън.

— За нищо — отвърна Холанд. — Но въпреки това не биваше да идвате.

Единайсет без пет вечерта.

Оставаха пет часа.