Àä

Предната вечер, докато изключително дебелият il Duomino се качваше с асансьора, Лангдън бе придружил Марта по стълбите. По пътя ѝ сподели с най-големи подробности как като момче паднал в един кладенец и оттогава имал влудяващ страх от затворени пространства.

Сестрата на професора затича нагоре с развята опашка, а Лангдън и Марта се заизкачваха бавно и методично, като спираха на няколко пъти, за да може тя да си поеме дъх.

— Изненадана съм, че искате отново да видите маската — каза Марта. — Тя едва ли е най-интересната забележителност във Флоренция.

Лангдън небрежно сви рамене.

— Върнах се главно за да я покажа на Сиена. Между другото, благодаря, че ни пускаш отново.

— Няма защо.

Репутацията на Лангдън би се оказала достатъчна, за да убеди Марта да му отвори галерията предната вечер, но фактът, че бе придружаван и от il Duomino, я накара да отвори веднага.

Игнацио Бузони — човекът, когото наричаха il Duomino — беше знаменитост в културния живот на Флоренция. Беше дългогодишен директор на Museo dell'Opera del Duomo* и наглеждаше най-значимата историческа забележителност на Флоренция — il Duomo — огромната катедрала с червен купол, която доминираше както в пейзажа, така и в историята на града. Страстта му към тази сграда, телесното му тегло от близо двеста килограма и вечно зачервеното му лице му бяха спечелили добронамерения прякор il Duomino — Малката катедрала.

Марта нямаше представа как Лангдън се е запознал с il Duomino, но директорът на музея ѝ се бе обадил и бе казал, че иска да доведе гост, с когото да разгледат насаме посмъртната маска на Данте. И когато загадъчният гост се оказа известният специалист по семантика и история на изкуството Робърт Лангдън, Марта се развълнува, че има възможност да заведе тези двама прочути мъже в галерията на палата.

Най-после изкачиха стълбите и Марта сложи ръце на кръста си и задиша тежко. Сиена вече бе до парапета на балкона и надничаше надолу към Залата на Петстотинте. Предполагам, че брат ви ви е казал за тайнственото послание скрито в тази фреска? — И посочи.

— Любимата ми гледка към залата — каза задъхана Марта. — Оттук стенописите се виждат от съвсем различна перспектива.

Сиена кимна ентусиазирано.

— Cerca trova.