Àä

— Някои твърдят, че изгнанието на Данте е причината, поради която маската изглежда толкова тъжна, но аз имам друга хипотеза. Аз съм малко по-романтична и мисля, че тъжната физиономия има нещо общо с Беатриче. Виждате ли, Данте през целия си живот е бил отчаяно влюбен в Беатриче Портинари. Но за жалост тя се омъжила за друг, което означавало, че на Данте му се наложило не само да живее далеч от любимата си Флоренция, но и от жената, в която бил дълбоко влюбен. Обичта му към Беатриче се превръща в централна тема на „Божествена комедия“.

— Интересно — каза Сиена с тон, който предполагаше, че изобщо не я е слушала. — Но така и не разбрах защо посмъртната му маска се пази тук?

Настойчивостта ѝ се стори Марта необичайна, дори на границата с невъзпитаното.

— Ами — продължи тя, като закрачи отново, — когато Данте умрял, все още му било забранено да стъпва във Флоренция и затова бил погребан в Равена. Но тъй като любимата му Беатриче била погребана във Флоренция, а и той толкова обичал този град, пренасянето на маската тук било нещо като добронамерена почит.

— Разбирам — каза Сиена. — А защо са избрали именно тази сграда?

— Палацо Векио е най-старият символ на Флоренция, а по времето на Данте е бил сърцето на града. Всъщност в катедралата има една прочута картина, на която е нарисуван Данте, застанал пред крепостната стена, изгонен, а във фона се вижда кулата на палата. Като съхраняваме посмъртната му маска тук, в много отношения ни се струва, че Данте най-накрая е пуснат да се върне у дома.

— Това е много мило — каза Сиена. Най-накрая изглеждаше доволна. — Благодаря.

Марта стигна до вратата на музея и почука три пъти.

— Sono io, Marta! Buongiorno!**

Превъртяха се ключове и вратата се отвори. Възрастният охранител уморено ѝ се усмихна и си погледна часовника.

— E un po' presto — каза с усмивка. „Малко сте подранили“.

За да обясни ситуацията, Марта посочи Лангдън и лицето на охранителя грейна.

— Signore! Bentornato! — „Добре дошли отново“.

— Grazie — отвърна Лангдън добронамерено, когато охранителят ги покани с жест да влязат.

Минаха през малкото фоайе и охранителят изключи алармената система и след това отключи друга, по-тежка врата. Отвори я, пристъпи вътре и им махна енергично.

— Ecco il museo!***

Марта се усмихна и въведе гостите.

Музеят първоначално бил предвиден за управление на представителствата, което означаваше, че вместо да бъде проектиран като широко отворено пространство, бе разделен на средно големи помещения и коридори, които обикаляха половината сграда.