Лангдън погледна към залата, а през това време Марта го наблюдаваше. Под светлината на таванските прозорци нямаше как да не забележи, че Лангдън не изглежда така ослепително както предната вечер. Харесваше новия му костюм, но професорът не се беше обръснал и лицето му бе бледо и уморено. Освен това предната вечер косата му бе гъста и бухнала, а тази сутрин бе сплескана, сякаш още не си бе взел душ.
Марта се обърна към стенописа, преди той да се усети, че го гледа.
— Сега сме почти на височината на cerca trova. Можете да видите думите с просто око.
Сестрата на Лангдън като че ли бе безразлична към стенописа.
— Разкажете ми за посмъртната маска на Данте. Защо се намира в Палацо Векио?
„Какъвто братът, такава и сестрата“, помисли Марта и простена наум, все още объркана защо тази маска им е толкова интересна. Но пък тя имаше много странна история, особено напоследък, и Лангдън не бе първият, който демонстрираше такова вманиачаване в нея.
— Е, вие ми кажете какво знаете за Данте?
Хубавата млада блондинка сви рамене.
— Каквото всички учим в училище. Данте е италиански поет, най-известен със своята „Божествена комедия“, която описва въображаемото му пътуване през ада.
— Отчасти сте права — отвърна Марта. — В поемата Данте успява да излезе от ада и продължава през чистилището, а накрая пристига в рая. Ако някога прочетете „Божествена комедия“, ще видите, че пътешествието му е разделено на три части — „Ад“. „Чистилище“ и „Рай“. — Марта им направи знак да я последват към входа на музея. — Причината маската да се намира в Палацо Векио няма нищо общо с „Божествена комедия“, а с истинската история. Данте е живял във Флоренция и е обичал този град повече от който и да било друг. Бил е много изтъкнат и влиятелен флорентинец, но при смяна на политическата власт подкрепя губещата страна и затова е бил прогонен в изгнание — изхвърлили го извън градските стени и му казали никога да се връща.
Когато наближиха входа на музея, Марта млъкна, за да си поеме дъх. Пак сложи ръце на кръста си и се наведе, но продължи да говори: