Àä

— Това копие е взето назаем от библиотека Лауренциана — обясни Марта. — Ако с Робърт не сте ходили там, трябва да го напрахте. Имат живописно стълбище, проектирано от Микеланджело, което води към първата обществена читалня на света. Книгите са били връзвани с вериги за столовете, за да не може никой да ги изнесе. Разбира се, много от тях са били единствени екземпляри в целия свят.

— Невероятно — каза Сиена и погледна по-навътре в музея. — А маската насам ли е?

„Къде се е разбързала?“ Марта имаше нужда от още една минута, за да успокои дишането си.

— Да, но може би ще ви е интересно да чуете за това. — И тя посочи през нишата към малко стълбище, което изчезваше в тавана.

— Стига до платформа, от която можете да видите отгоре прочутия окачен таван на Вазари. Нямам нищо против да ви изчакам тук, ако искате да…

— Моля те, Марта — прекъсна я Сиена. — Много бих искала да видя маската. Малко сме зле с времето.

Марта объркано се взря в красивата млада жена. Никак не ѝ харесваше новата мода напълно непознати хора да си говорят на малки имена. „Аз съм госпожа Алварес — скара ѝ се тя наум. — И ти правя услуга“.

— Добре, Сиена — каза рязко Марта. — Маската е насам.

Реши да не си губи времето да предлага на Лангдън и сестра му образован коментар и ги поведе през виещата се върволица зали към маската. Предната вечер Лангдън и il Duomino бяха прекарали почти половин час в тясното коридорче, за да я разглеждат. Заинтригувана от тяхното любопитство към този предмет, Марта попита дали интересът им не е свързан по някакъв начин с необичайните събития около тази маска през последната година. Лангдън и il Duomino бяха уклончиви и не ѝ дадоха директен отговор.

А сега, докато приближаваха коридорчето, Лангдън започна да обяснява на сестра си простия процес на правене на посмъртни маски. Марта с удовлетворение установи, че описанието му бе напълно точно, за разлика от лъжливото му твърдение, че никога не е виждал рядкото копие на „Божествена комедия“ в музея.