Àä

Охранителят обясни, че градската полиция в момента се занимавала с много по-важна криза и търсели свободни хора, които да вземат показания.

— Che cosa potrebbe esserci di piu grave?! — викна тя. „Какво може да е по-сериозно?!“

Лангдън и Сиена се спогледаха тревожно. И нищо чудно. Бяха се отбили да видят набързо маската, а сега ставаха свидетели на последствията от такава голяма кражба. Предната вечер незнайно как някой бе успял да се промъкне в галерията и да открадне посмъртната маска на Данте.

Марта знаеше, че в музея има много по-ценни експонати, затова се опита да погледне нещата от добрата страна. Но все пак това бе първата кражба в историята на това място. „Та аз дори не знам какъв е протоколът!“

Двамата охранители изглеждаха напълно озадачени, докато ѝ преразказваха точно действията си и събитията от предната вечер. Около десет Марта бе влязла с il Duomino и Лангдън. Малко след това тримата бяха излезли заедно. Охранителите бяха заключили отново вратите, бяха включили алармите и доколкото им бе известно, никой не бе нито влизал, нито излизал от галерията след това.

— Невъзможно! — отсече Марта. — Маската беше във витрината, когато си тръгнахме снощи, значи очевидно някой е влизал в галерията след това!

Пазачите разпериха ръце. Бяха напълно объркани.

— Noi non abbiamo visto nessuno!**

Марта тръгна толкова бързо, колкото ѝ позволяваше бременното ѝ тяло, към контролната зала на охраната. Лангдън и Сиена нервно я последваха.

„Охранителните записи — помисли Марта. — Те ще ни покажат кой е влизал тук нощес!“

На три пресечки от музея, на Понте Векио, Вайента се скри в сенките, когато видя двама полицаи да вървят през тълпата и да показват на хората снимка на Лангдън. Когато я наближиха, радиостанцията на единия изпука — рутинно съобщение на диспечера към всички. Посланието беше кратко и на италиански, но Вайента схвана основното: всеки свободен полицай в района на Палацо Векио да се обади, за да отиде да вземе показания в музея на палата.

Двамата служители на реда дори не трепнаха, но Вайента наостри уши.

Музеят на Палацо Векио?

Провалът от предната вечер — фиаското, което бе на път да унищожи кариерата ѝ — се бе случил по улиците край Палацо Векио.

Полицейският бюлетин продължи на италиански и с много пукане по линията, което правеше думите почти неразбираеми, освен две, които се откроиха ясно: Данте Алигиери.

Тя се напрегна. Данте Алигиери?! Със сигурност това не беше съвпадение. Обърна се към Палацо Векио и погледна назъбената кула, която стърчеше над околните сгради.