Àä

Претъпканата стаичка бе преобразувана гардеробна с множество бръмчащи харддискове и монитори. Бе задушно и миришеше на застоял цигарен дим.

На Лангдън му се стори, че стените се стоварват върху него.

Марта седна пред монитора, на който вече бе пуснат черно-бял видеозапис от коридорчето, сниман от камера над вратата. Таймкодът показваше, че записът е от късната сутрин на предния ден — точно отпреди 24 часа — очевидно точно преди музеят да отвори и много преди пристигането на Лангдън и загадъчния il Duomino вечерта.

Охранителят превъртя видеото напред. Лангдън гледаше как потокът туристи преминава през коридорчето със забързани резки движения. Самата маска не се виждаше от тази гледна точка, но очевидно все още си беше на мястото, понеже посетителите спираха набързо, за да я погледнат и снимат, преди да отминат.

„Моля те, по-бързо“, помисли си Лангдън. Знаеше, че полицаите вече идват. Зачуди се дали не е по-добре със Сиена просто да се извинят и да бягат. Само че трябваше да изгледат това видео: каквото и да имаше на него, щеше да им даде отговори на много въпроси за целия този ад, който се бе изсипал на главите им.

Записът продължи да се превърта вече по-бързо и в залата се появиха следобедните сенки. Туристите влизаха и излизаха, после множеството започна да оредява и след това напълно изчезна. Когато таймкодът подмина 17:00 часа, светлините в музея угаснаха и всичко утихна.

Пет следобед. Тогава затваряха.

— Aumenti la velocita* — нареди Марта, наведе се напред и се взря в екрана. Охранителят пусна записа по-бързо… и изведнъж някъде около 10 вечерта светлините в музея отново грейнаха.

Охранителят върна видеото на нормална скорост.

Миг по-късно се появи Марта Алварес. Следваше я Лангдън, с обичайното си сако от туид, изгладени спортни бежови панталони и мокасини. Дори часовникът му с Мики Маус проблясваше на ръката му изпод ръкава.

„Ето ме… преди да ме прострелят“.

Беше наистина притеснително да се гледа как прави неща, за които няма абсолютно никакъв спомен. „Бил съм тук… и съм видял посмъртната маска?“ Между онзи и този момент бе успял някак си да си загуби дрехите и часовника, както и дълги часове от живота си.