Àä

— Почакай — каза Сиена. — Платил е за маската… и ви е позволил да я запазите?

— Често срещано споразумение — обясни ѝ Лангдън. — Филантропска покупка, начин спонсорите да предоставят големи помощи на музеите, без да ги регистрират като благотворителност.

— Този спонсор беше необикновен човек — каза Марта. — Гениален изследовател на Данте и в същото време малко… как да кажа… fanatico?

— Кой е той? — попита Сиена и в небрежния ѝ тон се прокрадна настойчивост.

— Кой ли? — Марта все така се взираше в екрана. — Може би наскоро сте прочели за него във вестниците. Швейцарският милиардер Бертран Зорбист.

Лангдън не се сети веднага, но Сиена го сграбчи за ръката и го стисна здраво, все едно бе видяла призрак.

— О, да… — Лицето ѝ бе бледо като платно. — Бертран Зорбист. Прочутият биохимик. Направил е цяло състояние от биологически патенти на младини. — Млъкна и преглътна с мъка. Наведе се и прошепна на Лангдън: — Зорбист в общи линии е откривателят на зародишната манипулация.

Лангдън нямаше представа какво е зародишна манипулация, но му звучеше зловещо, особено в светлината на последния порой образи, свързани с болести и смърт. Зачуди се дали Сиена знае толкова много за Зорбист защото е начетена в областта на медицината… или може би защото и двамата са били деца чудо. Дали гениите следяха работата на другите гении?

— За първи път чух за Зорбист преди няколко години — обясни Сиена, — когато той направи няколко много провокативни изказвания в медиите за нарастването на населението. — Млъкна и се намръщи. — Зорбист е почитател на Уравнението на апокалипсиса.

— Моля!?

— По същество това е математическо доказателство, че световното население нараства, хората живеят по-дълго и природните ресурси се изчерпват. Това уравнение предсказва, че тази тенденция няма никакъв друг изход освен апокалиптичен срив на обществото. Зорбист неведнъж е заявявал публично, че човешката раса няма да оцелее и още дори един век… освен ако не се случи нещо, което да доведе до масово изтребление. — Въздъхна тежко и погледна Лангдън. — Всъщност Зорбист казва, че „най-хубавото нещо, което се е случвало на Европа, е чумната епидемия“.

Лангдън я гледаше смаяно. Настръхна, когато маската на чумата отново се появи в съзнанието му. Цяла сутрин се опитваше да се съпротивлява на идеята, че настоящата дилема има връзка със смъртоносната болест… но му ставаше все по-трудно да я отхвърли.