Àä

Беше отвратително, че Бертран Зорбист описваше чумната епидемия като най-хубавото нещо, случвало се някога на Европа, но пък много историци бяха описали дългосрочните ползи от масовата смърт на Стария континент през четиринайсети век. Преди чумната епидемия Средновековието страдало от пренаселеност, глад и икономически трудности. Внезапното пристигане на Черната смърт, колкото и да било ужасяващо, на практика „прочистило човешкото стадо“, дало изобилие от храна и възможности, които според много историци били основен катализатор на Ренесанса.

Докато Лангдън си представяше символа за биологична опасност на тубуса, в който бе променената карта на Дантевия ад, му хрумна смразяваща мисъл: странният малък проектор все пак бе направен от някого… и Бертран Зорбист, биохимик и фанатик на тема Данте, изглеждаше логичен кандидат.

Бащата на зародишната манипулация. Лангдън усети как парчетата от пъзела започват да се подреждат. За жалост картината, която се появяваше, изглеждаше все по-плашеща.

— Превърти тази част — нареди Марта на охранителя. По гласа ѝ личеше, че няма търпение да преминат през епизода, в който Лангдън и Игнацио Бузони разглеждат маската, за да разбере кой е проникнал в музея и я е откраднал.

Охранителят натисна копчето за превъртане и таймкодът започна бързо да се върти.

Три минути… шест минути… осем минути…

Марта от екрана стоеше зад двамата мъже, пристъпваше от крак на крак и току си поглеждаше часовника.

— Съжалявам, че сме ти отнели толкова време — каза Лангдън.

— Няма нищо — отвърна Марта. — И двамата настоявахте да си вървя, охранителите можеха да ви пуснат да излезете, но на мен ми се струваше, че ще е невъзпитано от моя страна.

Изведнъж Марта изчезна от екрана. Охранителят забави скоростта на видеото.

— А, да — каза тя. — Ходих до тоалетната.

Охранителят кимна и отново се пресегна към копчето за бързо превъртане, но преди да го натисне, Марта го сграбчи за ръката.

— Aspetti!**

И се взря в монитора.

Лангдън също го бе забелязал. Какво, по дяволите…

На екрана се виждаше как Лангдън бърка в джоба на сакото си, вади хирургически ръкавици и си ги слага.

В същото време il Duomino застана зад него и надникна по коридора, по който само преди секунди Марта бе изчезнала, за да отиде до тоалетната. След миг дебелакът кимна на Лангдън, за да му покаже, че всичко е чисто.

„Какво правим, по дяволите!?“