Àä

Трябваше ѝ малко време, но осъзна, че Лангдън има предвид финала на Дантевия „Ад“. В тези песни се разказваше как за да избяга от ада, Данте трябва да се спусне по косматия корем на огромния Сатана и когато стига до пъпа му — предполагаемия център на земята, — гравитацията изведнъж започва да действа във всички посоки и за да продължи да се спуска към чистилището… Данте изведнъж трябва да започне да се катери.

Сиена не помнеше много от „Ад“, но в паметта ѝ бе останало разочарованието от абсурдното поведение на гравитацията в центъра на земята: очевидно геният на Данте не бе включвал разбиране на векторните сили на физиката.

Стигнаха до края на стълбището и Лангдън отвори единствената врата, която се виждаше там; на нея пишеше: SALA DEI MODELLI DI ARCHITETTURA***.

Влязоха и Лангдън затвори и залости вратата.

В помещението имаше множество шкафове, на които бяха изложени дървени макети на архитектурните проекти на Вазари за интериора на палата. Сиена почти не ги забеляза. Но пък забеляза, че стаята няма врати, нито прозорци и, както пишеше и долу, нямаше и изход.

— В средата на четиринайсети век — започна да шепти Лангдън — херцогът на Атина овладява палата и прави този таен маршрут за бягство, в случай че бъде нападнат. Нарича се Стълбището на атинския херцог и се спуска до малък отвор на странична улица. Ако стигнем дотам, никой няма да ни види, че излизаме. — Посочи един от макетите. — Погледни. Виждаш ли това там отстрани?

„Доведе ме тук, за да ми показва макети?“

Сиена хвърли тревожен поглед към миниатюрата и видя тайно стълбище, което се спускаше по цялата височина на палата до нивото на улицата и беше добре скрито между вътрешните и външните стени.

— Виждам стълбището, Робърт — каза раздразнено Сиена, — но то е от другата страна на палата. Никога няма да стигнем до него!

— Имай малко повече вяра — каза той с усмивка.

Изведнъж под тях се чу трясък, което им подсказа, че картата на Армения току-що е преодоляна. Те замряха и се заслушаха в стъпките на войниците, които тичаха по коридора. Никой от тях дори не предположи, че хората, които преследваха, биха се качили още по-нависоко… особено по малко стълбище с надпис „Не е изход“.

Щом шумът отдолу утихна, Лангдън тръгна уверено към един голям шкаф. Той беше квадратен, със страни около метър, и закрепен на около метър над пода. Без да се поколебае, Лангдън хвана дръжката и отвори вратата.

Сиена отстъпи назад от изненада.