Àä

Тя завъртя очи към тавана и отново насочи вниманието си към маската. Лангдън продължаваше да добавя вода и оригиналният гипс постепенно започна да се появява; жълтеникавият му цвят отговаряше повече на онова, което би очаквал Лангдън от артефакт на такава възраст. Когато изчезна и последното Р, той подсуши мястото с чиста кърпа и поднесе маската към Сиена, за да може да я разгледа.

Тя ахна.

Точно както Лангдън беше очаквал, под гесото наистина имаше нещо — втори пласт калиграфски изписан текст. Буквите бяха изписани направо върху светложълтата повърхност на оригиналния гипс.

Този път обаче буквите образуваха дума.

58.

— Разум? — повтори Сиена. — Не разбирам.

„И аз не съм сигурен, че разбирам“. Лангдън заразглежда текста, който се бе материализирал под седемте Р-та — една-единствена дума, изписана от вътрешната страна на челото на Данте.

разум

— Като в… изгубил разума си? — предположи Сиена.

„Напълно възможно“. Лангдън погледна нагоре към мозайката със Сатаната, поглъщащ грешните души, които никога не биха могли да изкупят греха си. „Данте… изгубил разума си?“ Струваше му се лишено от смисъл.

— Трябва да има и още нещо — заяви Сиена, взе маската от ръцете на Лангдън и се вгледа внимателно в нея. След малко закима. — Да, виж в началото и в края на думата… и от двете страни има още текст.

Лангдън погледна отново и забеляза слабата сянка на допълнителен текст, прозиращ през влажното гесо отстрани на думата „разум“.

Сиена грабна нетърпеливо кърпата и продължи да почиства около думата. Появи се още текст, изписан по плавно извиваща се крива.

О, нека всеки с разум здрав

Лангдън подсвирна.

— „О, нека всеки с разум здрав да схване поуката, която тук съм дал под булото на стиховете странни“.

Сиена го зяпна.

— Какво?

— Това е една от най-прочутите части на „Ад“ — развълнувано рече Лангдън. — В нея Данте призовава по-умните читатели да търсят в стиховете му скрита мъдрост.

Лангдън често цитираше точно тези стихове, когато преподаваше литературен символизъм; текстът беше чудесен пример, все едно авторът размахва ръце и крещи: „Хей, читателю! Тук има скрито символично двойно значение!“

Сиена започна да търка гърба на маската по-решително.

— По-внимателно! — сгълча я Лангдън.

— Прав си — заяви Сиена, докато яростно бършеше гесото. — Останалият текст също е тук, точно както го изрецитира. — Тя спря за момент, за да изплакне кърпата в купела.

Лангдън погледна с ужас водата в купела — бе станала млечнобяла от разтвореното гесо. Притесни се, че използват свещения съд като леген.