Àä

Погледът на Лангдън откри думата, която беше подминал небрежно при първото прочитане. Това бе името на един от най-забележителните и уникални градове в света. Побиха го тръпки, когато си даде сметка, че именно в този град Данте Алигиери се беше заразил с болестта, която го беше убила.

Венеция.

Известно време Лангдън и Сиена изучаваха мълчаливо загадъчния текст. Стиховете бяха смущаващи, зловещи и трудни за дешифриране. Използването на думите „дож“ и „лагуна“ без никакво съмнение потвърждаваше, че наистина става дума за Венеция — уникален воден град, разположен в стотици свързани лагуни и управляван векове наред от първенец, известен като дож.

На пръв поглед Лангдън не можеше да каже за кое точно място във Венеция става дума, но посланието определено подбуждаше читателя да следва указанията.

„Ухо допрете до земята, чуйте на вода течаща ромона“.

— Сочи към нещо под земята — каза Сиена, която четеше заедно с него.

Лангдън кимна неспокойно и продължи нататък.

„В дворец потънал надълбоко влезте… защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква“.

— Робърт? — тревожно се обади Сиена. — Какво чудовище?

— Хтонично — отвърна Лангдън. — Означава „живеещо под земята“.

Преди да успее да продължи, в баптистерия отекна силният звук от дърпане на резе. Някой беше отворил туристическия вход.

— Grazie mille — каза мъжът с обрива по лицето. „Хиляди благодарности“.

Екскурзоводът кимна нервно, докато прибираше петстотинте долара и се озърташе, за да се увери, че никой не ги гледа.

— Cinque minuti — напомни му той и дискретно открехна вратата, колкото мъжът с обрива да успее да се вмъкне вътре. После я затвори. „Пет минути“.

Отначало екскурзоводът беше отказал да се смили над мъжа, който твърдеше, че е дошъл чак от Америка да се моли в баптистерия „Сан Джовани“ с надеждата да излекува ужасното си кожно заболяване. Накрая обаче беше вдъхновен да стане по-съчувствен, несъмнено след предложението за петстотин долара за пет минути уединение вътре… и от растящия страх, че този заразен на вид човек може да стои до него през следващите три часа до отварянето на сградата.

Сега, докато се прокрадваше в осмоъгълното светилище, мъжът усещаше как погледът му инстинктивно се насочва нагоре. „Проклет да съм!“ Никога не беше виждал подобен таван. Триглав демон се взираше право в него и той бързо заби поглед в пода.

Мястото изглеждаше пусто.

„Къде са се дянали, по дяволите?“