Àä

— Защо не се обади? — остро попита мъжът, без да престава да се драпа по врата и бузите, които бяха зачервени и покрити с мехури. — И коя е жената, с която те видях да влизаш тук? Сега за нея ли работиш?

Сиена скочи на крака до Лангдън и незабавно пое нещата в свои ръце.

— Доктор Ферис? Аз съм Сиена Брукс. Също доктор. Работя тук, във Флоренция. Снощи професор Лангдън беше ранен в главата. Има ретроградна амнезия и не знае кой сте, нито какво му се е случило през последните два дни. Тук съм, защото му помагам.

Думите ѝ отекваха в празния баптистерий. Мъжът наклони озадачено глава настрани, сякаш не разбираше напълно значението им. След това залитна крачка назад и се хвана за едно от стълбчетата, за да се задържи.

— О… Боже мой… Това обяснява всичко.

Лангдън видя как гневът изчезна от лицето му.

— Робърт — прошепна мъжът, — помислихме си, че си… — Той тръсна глава, сякаш се опитваше да накара парчетата от някакъв пъзел да застанат по местата си. — Помислихме си, че си преминал на другата страна… че може би са те купили… или са те заплашили… Просто не знаехме!

— Аз съм единствената, с която е разговарял — намеси се Сиена.

— Знае само, че се събуди нощес в болницата ми, а едни хора се опитваха да го убият. Освен това имаше ужасни видения — трупове, жертви на чума и някаква жена със сребриста коса и амулет във формата на змия, която му казва…

— Елизабет! — отсече мъжът. — Това е доктор Елизабет Сински! Робърт, именно тя те нае да ни помогнеш!

— Е, ако наистина е тя, надявам се, сте наясно, че се намира в беда — каза Сиена. — Видяхме я в пълен с войници микробус и изглеждаше така, сякаш е упоена или нещо такова.

Мъжът бавно кимна и затвори очи. Клепачите му бяха подпухнали и червени.

— Какво ви е на лицето? — остро попита Сиена.

Той отвори очи.

— Моля?

— Кожата ви. Изглеждате така, сякаш сте се заразили с нещо. Болен ли сте?

Мъжът ги изгледа слисано и макар че въпросът на Сиена беше определено прям до точката да е груб, Лангдън се запита същото. Като се замислеше за всички споменавания за чума, с които се беше сблъскал днес, видът на тази червена и покрита с мехури кожа го смущаваше и безпокоеше.

— Нищо ми няма — каза мъжът. — От проклетия хотелски сапун е. Имам силна алергия към соята, а повечето италиански тоалетни сапуни са на соева основа. Глупаво от моя страна, че не проверих.

Сиена въздъхна с облекчение и раменете ѝ се отпуснаха.

— Слава богу, че не сте го погълнали. Контактният дерматит е за предпочитане пред анафилактичния шок.

Двамата се разсмяха неловко.