Àä

— Сигурно се чувстваш доста объркан — добави Ферис, — но за момента искаме психиката ти да е наред, за да продължим напред. Задължително трябва да разберем какво се опитва да ни каже маската.

Сиена кимна.

„Докторите все едно са се наговорили“, помисли Лангдън.

Остана да седи мълчаливо, мъчеше се да преодолее чувството си за несигурност. Странно беше да срещнеш абсолютно непознат и да разбереш, че всъщност го познаваш от няколко дни. „Но пък от друга страна — помисли си Лангдън, — нещо в очите му ми е смътно познато“.

— Професоре — съчувствено рече Ферис, — виждам, че не си сигурен дали да ми се довериш, и това е напълно разбираемо, като се има предвид всичко, през което си преминал. Леката параноя и недоверието са обичайни странични ефекти на амнезията.

„Звучи логично — помисли Лангдън. — Особено когато не мога да се доверя дори на собствения си ум“.

— Като стана въпрос за параноя — пошегува се Сиена, която явно се опитваше да разведри атмосферата, — Робърт видя обрива ви и реши, че сте поразен от Черната чума.

Подпухналите очи на Ферис се разшириха и той се изсмя.

— Обривът ли? Повярвай ми, професоре, ако бях пипнал чума, нямаше да я лекувам с най-обикновен антихистамин.

Извади от джоба си малка тубичка и я подхвърли към Лангдън. И наистина, това бе наполовина изразходван крем за алергични реакции.

— Извинявайте — рече Лангдън. Чувстваше се глупаво. — Денят беше дълъг. И тежък.

— Няма нищо — отвърна Ферис.

Лангдън се обърна към прозореца и се загледа в приглушените тонове на италианската провинция, които се смесваха в мирен колаж. Лозите и фермите станаха по-редки, когато равнините започнаха да се сменят с предпланините на Апенините. Скоро влакът щеше да мине извития планински проход и да се спусне към Адриатическо море.

„Пътувам за Венеция — помисли си той. — Да търся чума“.

Странният ден го беше оставил с чувството, че се движи сред ландшафт, съставен само от смътни фигури без никакви детайли. Като в сън. Ироничното бе, че кошмарите обикновено събуждат хората… а Лангдън имаше чувството, че се е събудил в кошмар.

— Давам една лира за мислите ти — прошепна му Сиена.

Лангдън я погледна и се усмихна уморено.

— Все си мисля, че ще се събудя в дома си и ще открия, че всичко това е само лош сън.

Сиена наклони глава настрани с престорена сдържаност.

— Няма ли да ти липсвам, ако изведнъж се окаже, че не съм детинска?

Лангдън се ухили.

— Всъщност да. Ще ми липсваш мъничко.

Тя го потупа по коляното.

— Стига си мечтал, професоре, а се захващай за работа.