Àä

— Е — каза Лангдън, — не съм сигурен за обезглавените коне и костите на слепия, но ми се струва, че трябва да открием точно определен дож.

— Тоест гроба му? — обади се Сиена.

— Или статуя или портрет — отвърна Лангдън. — От векове няма дожи.

Венецианските дожи бяха подобни на дуковете от другите италиански градове-държави и повече от сто от тях бяха управлявали града в продължение на хилядолетие, като се започне от 697 г. Традицията била прекъсната в края на осемнайсети век със завоеванието на Наполеон, но славата и мощта им си оставаха и до днес обект на силно възхищение от страна на историците.

— Както може би знаете — каза Лангдън, — двете най-популярни туристически атракции на Венеция, Дворецът на дожите и базиликата „Сан Марко“, са построени от дожите и за дожите. Много от тях са погребани именно там.

— А знаеш ли — попита Сиена, като погледна към стихотворението, — дали има дож, който се смята за особено опасен?

Лангдън също погледна въпросния ред. „Дожа коварен на Венеция потърсете“.

— Не, но в текста не се използва думата „опасен“, а „коварен“. Има разлика, най-малкото в света на Данте. Коварството, или предателството, е един от седемте смъртни гряха, всъщност най-лошият, който се наказва в деветия, последен кръг на ада.

Предателството, както бе дефинирано от Данте, бе актът на измяна на любим човек. Най-прословутият пример в историята за този грях беше предателството на Юда на любимия Исус; Данте смятал този акт за толкова низък, че отредил място на Юда в самото сърце на преизподнята — район, нарече Юдека, на името на най-безчестния му обитател.

— Добре — рече Ферис, — значи търсим дож, който е извършил предателство.

Сиена кимна и каза:

— Да. Това ще ни помогне да скъсим списъка. — Замълча, загледана в текста. — Но следващият стих… дож, който „обезглави конете“? — Погледна Лангдън. — Има ли дож, който е рязал конски глави?

Въпросът ѝ накара Лангдън да си спомни зловещата сцена от „Кръстникът“.

— Нищо не ми говори. Но според текста същият дож наред с това „и костите на слепия извади“. — Той погледна Ферис. — Телефонът ви има връзка с интернет, нали?

Ферис бързо извади телефона си с подутите си, покрити с обрив пръсти.

— Май ще ми е трудно да натискам бутоните.

— Аз ще го направя — каза Сиена и взе телефона. — Ще пусна търсене за венециански дожи, обезглавени коне и кости на слепци.

И започна да пише бързо.

Лангдън погледна още веднъж стихотворението и продължи да чете на глас:

— Коленичете в позлатения музейон на светата мъдрост

и ухо допрете до земята,