— Всъщност колкото по-малко знаете, толкова по-добре. Надявам се, че ще успеете да анализирате промените и да ни кажете какво означават. — Сински посочи бюрото в ъгъла.
— Тук? Сега?
Тя кимна.
— Зная, че е прекалено, но си нямате представа колко важно е това за нас. — Замълча за момент. — Като едното нищо може да се окаже въпрос на живот и смърт.
Лангдън я погледна загрижено.
— Дешифрирането на това може да отнеме време, но щом е толкова важно…
— Благодаря — прекъсна го Сински, преди да е размислил. — Искате ли да се обадите на някого?
Лангдън поклати глава и ѝ каза, че е планирал да прекара тих и уединен уикенд.
„Идеално“. Сински го настани на бюрото с проектора, листа, молив и лаптоп със сигурна сателитна връзка с интернет. Лангдън изглеждаше силно озадачен защо СЗО ще проявява интерес към променена картина на Ботичели, но въпреки това прилежно се захвана за работа.
Доктор Сински си представяше как Лангдън ще прекара часове наред в изучаване на изображението, без да открие нищо, затова се приготви и тя самата да свърши част от работата си. От време на време го чуваше как разтръсква проектора и драска в бележника си. Минаха обаче само десет минути, когато Лангдън остави молива и заяви:
— Cerca trova.
Сински го погледна.
— Какво?
— Cerca trova — повтори той. — Търсете, и ще намерите. Това се казва в шифъра.
Сински седна до него и заслуша в захлас, докато Лангдън обясняваше как кръговете на Дантевия ад са били разбъркани и когато се подредят в правилния си ред, се получава италианската фраза cerca trova.
„Търсете, и ще намерите? — зачуди се Сински. — Това ли е посланието на онзи побъркан?“ Фразата звучеше като открито предизвикателство. Смущаващите последни думи на лудия по време на срещата им в Съвета за международни отношения прозвучаха в ума ѝ: „В такъв случай танцът ни е започнал“.
— Пребледняхте — рече Лангдън, който я наблюдаваше замислено. — Това означава ли, че посланието не е онова, което очаквахте?
Сински се овладя и оправи амулета на шията си.
— Не точно. Кажете ми… смятате ли, че тази карта на ада намеква да
— Да. Cerca trova.
— А намеква ли
Лангдън се почеса по брадичката. Около тях започнаха да се струпват и други от екипа на СЗО, жадни за повече информация.
— Не съвсем открито… не, макар че имам доста добра идея откъде ще е най-добре да започнете.
— Кажете ми — каза Сински малко по-настоятелно, отколкото Лангдън очакваше.
— Какво ще кажете за Флоренция?