Àä

Зобрист беше човек с афинитет към символизма и в избора на щабквартирата на СЗО за „кота нула“ определено можеше да се намери известна елегантност, особено като се имаше предвид дългата му битка със Сински. Но пък от друга страна, ако Зобрист търсеше зрелищно място, където да отприщи чумата си, Женева беше лош избор. Градът бе географски изолиран и доста студен по това време на годината. Повечето болести се разпространяваха най-добре в пренаселени и по-топли среди. Женева беше разположена на повече от триста метра надморска височина и едва ли беше подходящо място, откъдето да тръгне една пандемия. „Независимо колко много ме мрази Зобрист“.

Така че въпросът оставаше — защо Лангдън отиваше там? Странната дестинация на американския професор беше поредната отметка в растящия списък на странните му постъпки, които започнаха предишната вечер. И въпреки всичките ѝ усилия на Сински ѝ беше много трудно да им намери някакво рационално обяснение.

„На чия страна е той?“

Вярно, Сински познаваше Лангдън само от няколко дни, но пък умееше добре да преценява хората и отказваше да повярва, че човек като Робърт Лангдън може да бъде съблазнен с пари. „И въпреки това вчера той прекъсна контакта с нас“. А сега се държеше като агент, действащ на своя глава. „Да не би по някакъв начин да са го убедили, че действията на Зобрист имат някакъв смисъл, колкото и извратен да изглежда?“

От тази мисъл я побиха тръпки.

„Не — увери тя себе си. — Познавам добре репутацията му. Не е такъв човек“.

Беше се запознала с Робърт Лангдън преди четири вечери в изкорубения корпус на преоборудвания транспортен самолет С-130, който играеше ролята на мобилен координационен център на Световната здравна организация.

Малко след седем самолетът кацна на „Хенскъм Фийлд“ на по-малко от двайсет и пет километра от Кеймбридж, Масачузетс. Сински не беше сигурна какво да очаква от известния учен, с когото се беше свързала по телефона, но остана приятно изненадана, когато той се качи уверено по товарната рампа на самолета и я поздрави с безгрижна усмивка.

— Доктор Сински, предполагам? — И енергично стисна ръката ѝ.

— Професор Лангдън, за мен е чест да се запознаем.

— Честта е моя. Благодаря за всичко, което вършите.