Àä

Лангдън и Сиена се бяха снишили на задната седалка, а доктор Ферис седеше отпред с шофьора. Резервацията на полет на „НетДжетс“ беше по идея на Сиена. С малко късмет щяха да заблудят преследвачите достатъчно дълго, за да могат тримата да минат незабелязано през гарата, която в противен случай несъмнено щеше да е пълна с полиция. За щастие Венеция се намираше само на два часа път с влак, а за пътувания в рамките на страната не беше нужен паспорт.

Лангдън погледна Сиена, която наблюдаваше загрижено доктор Ферис. Той очевидно изпитваше болка и дишаше трудно, сякаш го болеше при всяко поемане на дъх.

„Дано да е прав за заболяването си“ — помисли Лангдън, докато гледаше обрива и си представяше всички микроби, носещи се в препълненото купе на малката кола. Дори върховете на пръстите на Ферис изглеждаха подпухнали и зачервени. Лангдън пропъди тревогите от ума си и погледна през прозореца.

На път за гарата минаха покрай грандхотел „Балиони“, който често беше домакин на събития, свързани с ежегодните конференции за изкуство, в които Лангдън участваше всяка година. Когато го видя, Лангдън осъзна, че предстои да направи нещо, което не бе правил никога.

„Напускам Флоренция, без да съм видял Давид“.

Извини се мислено на Микеланджело, обърна поглед напред към гарата… и насочи мислите си към Венеция.

61.

„Лангдън заминава за Женева?“

Докато се клатушкаше на задната седалка на микробуса, който напускаше на висока скорост Флоренция в посока на запад, към едно частно летище извън града, доктор Елизабет Сински се чувстваше все по-зле.

„Но това е безсмислено“ — каза си тя.

Единствената връзка с Женева бе, че там се намираше централата на Световната здравна организация. „Да не би Лангдън да ме търси там?“ Беше лишено от смисъл, особено като се имаше предвид, че Лангдън знаеше, че Сински е във Флоренция.

И тогава я порази друга мисъл.

„Господи… да не би Зобрист да се цели в Женева?“