Àä

Корабът растеше все повече и повече и скоро Сински различи на задната палуба самотна фигура — дребен мъж, който ги наблюдаваше през бинокъл. Когато катерът се стигна до обширната платформа на кърмата, мъжът слезе по стълбите да ги посрещне.

— Доктор Сински, добре дошли. — Почернелият от слънцето мъж се ръкува любезно с нея. Дланите му бяха меки и гладки, много по-различни от дланите на моряк. — Благодаря, че дойдохте. Последвайте ме, ако обичате.

Докато групата се изкачваше по палубите, Сински зърна нещо като оживени офиси, разделени на кабинки. Странният кораб се оказа пълен с хора, но никой от тях не разпускаше — всички работеха на пълни обороти.

„Върху какво?“

Докато продължаваха да се изкачват, Сински чу как мощните двигатели на кораба се събуждат. Водата зад кърмата кипна — яхтата се движеше.

„Къде отиваме?“ — разтревожено се запита тя.

— Бих искал да поговоря с доктор Сински насаме — каза мъжът на войниците и я погледна. — Нямате нищо против, нали?

Елизабет кимна.

— Сър — настоятелно се обади Брюдер. — Бих искал да ви посъветвам доктор Сински да бъде прегледана от корабния лекар. Тя имаше…

— Добре съм — прекъсна го Сински. — Наистина. Но все пак благодаря.

Ректора изгледа дълго Брюдер, след което посочи една маса, на която поднасяха храна и напитки.

— Починете си. Ще имате нужда. След няколко минути се връщате на сушата.

Без повече обяснения Ректора обърна гръб на агента и заведе Сински в елегантната капитанска каюта и кабинет.

— Питие? — попита и кимна към бара.

Тя поклати глава. Все още се опитваше да проумее шантавата ситуация. „Кой е този човек? Какво прави тук?“

Домакинът ѝ я изучаваше, сплел пръсти под брадичката си.

— Знаете ли, че клиентът ми Бертран Зобрист ви наричаше „среброкосия дявол“?

— И аз имам някои прозвища за него.

Без да показва никакви емоции, мъжът отиде при бюрото си и посочи една голяма книга.

— Бих искал да видите това.

Сински приближи и погледна тома. „Ад“ на Данте?“ Спомни си ужасяващите картини на смърт, които ѝ бе показал Зобрист при срещата им в Съвета за международни отношения.

— Зобрист ми я даде преди две седмици. Има посвещение.

Сински погледна ръкописния текст на титулната страница. Беше подписан от Зобрист.

Скъпи приятелю, благодаря Ви, че ми помогнахте да намеря пътя.

Признателен Ви е и целият свят.

Побиха я ледени тръпки.

— Какъв път сте му помогнали да намери?

— Нямам представа. Или по-скоро нямах представа допреди няколко часа.

Сински беше пътувала дълго и не бе в настроение за изпълнени със загадки разговори.