Àä

Лангдън се засмя, а водачът им насочи вниманието на Брюдер към главния олтар, където имаше извисяваща се мозайка на Исус между два грамадни диска, върху които с калиграфско майсторство бяха изписани арабските имена на Мохамед и Аллах.

— Този музей — обясни Мирсат — е опит да се напомни на посетителите за различното използване на сакралното пространство и показва както християнската иконография от времената, когато „Света София“ е била църква, до ислямската от вековете, през които е била джамия. — Усмихна се гордо. — Въпреки търканията между религиите в реалния свят ние смятаме, че техните символи се съчетават много добре. Зная, че ще се съгласите, професоре.

Лангдън кимна. Знаеше, че при превръщането на сградата в джамия цялата християнска иконография била замазана. Възстановяването на християнските символи до мюсюлманските създаваше хипнотизиращ ефект, дължащ се най-вече на факта, че стиловете и чувствеността на двете иконографии бяха диаметрално противоположни.

Докато християнската традиция предпочиташе изображенията на Бог и светците, ислямът се съсредоточаваше върху калиграфията и геометричните форми за предаването на прелестта на Божието творение. Според ислямската традиция единствено Бог може да създава живот и следователно човекът няма право да създава изображения на живота — нито на богове, нито на хора, нито дори на животни.

Лангдън си спомни как веднъж се бе опитал да обясни тази концепция на студентите си:

— Например, ако беше мюсюлманин, Микеланджело никога не би нарисувал лицето на Бог на тавана на Сикстинската капела; той би изписал името му. Изобразяването на лицето на Бог би било богохулство.

И бе обяснил причината за това.

— И християнството, и ислямът са логоцентрични — каза той на студентите си, — което означава, че са съсредоточени върху Словото. В християнската традиция Словото се превръща в плът в Евангелието на Йоан: „И Словото стана плът, и живя между нас“. Ето защо е приемливо Словото да се изобразява в човешка форма. В ислямската традиция обаче Словото не става плът и затова трябва да остане във формата на слово… в повечето случаи в калиграфско изписване на имената на светите фигури на вярата.

Един от студентите беше резюмирал сложната история духовито и съвсем точно: „Християните харесват лицата, а мюсюлманите — думите“.

— Тук пред нас — продължи Мирсат, като размаха ръце, — виждате уникално съчетаване на християнството с исляма.