Àä

Вирусът ебола спира възможността на кръвта да се съсирва, което води до непрекъснато кървене. Хантавирусът поразява белия дроб. Цял куп вируси, известни като онковируси, причиняват рак. А ХИВ вирусът атакува имунната система, което води до развиване на болестта СПИН. В медицинската общност не е тайна, че ако ХИВ вирусът може да се разпространява по въздуха, ще унищожи човечеството.

„А какво точно прави вирусът на Зобрист?“

Каквото и да бе действието му, ефектите явно се проявяваха със закъснение — местните болници не бяха съобщавали за пациенти, показващи непознати или необичайни симптоми.

Жадна за отговори, Сински тръгна към лабораторията. Видя Брюдер да стои недалеч от стълбището, където беше намерил слаб сигнал за мобилния си телефон. Говореше тихо с някого.

Сински забърза към него и стигна точно когато той завършваше разговора.

— Добре, разбрах — каза Брюдер. На лицето му беше изписана смес от изумление и ужас. — Повтарям отново, тази информация е строго поверителна. Засега е само за

твое

ползване. Обади ми се, когато научиш нещо повече. Благодаря.

И затвори.

— Какво има? — настоятелно попита Сински.

Брюдер бавно издиша.

— Току-що разговарях със стар приятел, който е главен вирусолог в Центъра за превенция и контрол на болестите в Атланта.

Сински настръхна.

— Нима сте предупредили ЦПКБ без мое разрешение?

— Направих го по моя преценка — отвърна той. — Моят човек е дискретен, а и ще ни трябват много повече данни, отколкото можем да получим в тази импровизирана лаборатория.

Сински погледна шепата агенти, които вземаха проби от водата или работеха с електронните уреди. „Прав е“.

— Приятелят ми от ЦПКБ — продължи Брюдер — се намира в напълно оборудвана лаборатория и вече потвърди съществуването на изключително заразен и невиждан досега вирусен патоген.

— Момент! — прекъсна го Сински. — Как успяхте да му пратите проба толкова бързо?

— Не съм — отвърна Брюдер. — Взел е проба от собствената си кръв.

На Сински ѝ трябваше само миг, за да осъзнае чутото.

„Заразата вече е глобална!“

99.

Лангдън крачеше бавно. Чувстваше се странно, сякаш бе безтелесен и се движеше през някакъв особено жив кошмар. „Какво може да е по-опасно от една чума?“

Сиена не бе казала нищо повече, откакто слезе от лодката и направи знак на Лангдън да я последва по спокойната алея, далеч от водата и тълпите.