Àä

— И Бертран ли вярваше в това? — попита Лангдън.

— Абсолютно. Бертран имаше безгранична вяра в човечеството. Той бе трансхуманист, който вярваше, че живеем на прага на назряваща „постчовешка“ епоха, епоха на истинско преобразяване. Той имаше ума на футурист, можеше да вижда неща, които другите дори не могат да си представят. Разбираше изумителната мощ на технологиите и вярваше, че в рамките на няколко поколения нашият вид ще се промени напълно, че генетично ще се усъвършенстваме да бъдем по-здрави, по-умни, по-силни, дори по-състрадателни. — Замълча за момент. — С изключение на един проблем. Той не мислеше, че ще продължим да съществуваме като вид, за да реализираме тази възможност.

— Заради свръхнаселението… — рече Лангдън.

Тя кимна.

— Малтусианската катастрофа. Бертран често споделяше, че се чувства като свети Георги, опитващ се да победи хтоничното чудовище.

Лангдън не я разбра.

— Медуза ли?

— Метафорично, да. Медуза и целият клас хтонични божества живеят под земята, защото са свързани пряко с Майката Земя. Алегорично хтоничните същества са винаги символи на…

— Плодородието — довърши Лангдън, изненадан, че този паралел не му беше хрумнал по-рано. „Плодородие. Население“.

— Да, с плодородието — каза Сиена. — Бертран използваше термина „хтонично чудовище“, за да опише зловещата заплаха от собствената ни плодовитост. Той наричаше свръхраждаемостта чудовище, което се задава на хоризонта… и което трябва да усмирим незабавно, преди да е погълнало всички ни.

„Собствената ни плодовитост дебне да ни убие — осъзна Лангдън. — Хтоничното чудовище“.

— И… как се е сражавал с чудовището Бертран?

— Моля те да разбереш, че това не са лесни за решаване въпроси — каза тя, сякаш защитаваше себе си или Зобрист. — Оценката винаги е свързана с бъркотии. Човек, който отрязва крака на тригодишно дете, е отвратителен престъпник… освен ако не е лекар, който по този начин спасява детето от гангрена. Понякога можеш да избираш само между по-малкото или по-голямото зло. — Очите ѝ отново се наляха със сълзи. — Вярвам, че Бертран си беше поставил благородна цел… но методите му… — Тя се извърна. Беше на ръба да рухне напълно.

— Сиена — нежно прошепна Лангдън. — Трябва да разбера всичко това. Трябва да ми обясниш какво е направил Бертран. Какво е пуснал в света?

Сиена отново се обърна към него. Меките ѝ кафяви очи излъчваха тъмен страх.

— Вирус — прошепна тя. — Много особен вид вирус.

Лангдън затаи дъх.

— Разкажи ми.