Àä

— Точно така — едва чуто отвърна тя. — Само че целта на Бертран не беше изчезването на вида ни, а тъкмо обратното — поради което той създаде случайно активиращ се вирус. Въпреки че Ад вече е ендемичен за човешката ДНК и ще се предава на следващите поколения, той ще се „задейства“ само у определен процент хора. Иначе казано, вирусът вече се носи от всеки човек на земята, но ще причини стерилитет единствено в една случайна част от населението.

— Каква… част? — чу се да пита Лангдън, потресен, че изобщо задава подобен въпрос.

— Както знаеш, Бертран беше погълнат от идеята за Черната смърт — чумата, която избила една трета от населението на Европа. Той вярваше, че природата знае как да обуздава самата себе си. Когато направи изчисленията за безплодието, той с изумление и радост откри, че смъртността при чумата, един от трима, е точното отношение, необходимо за намаляването на човешкото население в поносими граници.

„Това е чудовищно“ — помисли си Лангдън.

— Черната смърт е смалила стадото и е проправила пътя на Ренесанса — каза тя. — Бертран създаде Ад като своеобразен съвременен катализатор на глобалното обновление — Черната смърт на трансхуманизма. Разликата е в това, че онези, които се разболяват, не умират, а просто стават безплодни. Ако се приеме, че вирусът на Бертран се е разпространил, една трета от световното население вече е стерилно… и занапред винаги една трета ще продължи да бъде стерилна. Резултатът ще е подобен на онзи на рецесивен ген… който се предава на поколението, но въпреки това въздейства само на малка част от него.

Ръцете на Сиена вече трепереха.