Адвокат в леглото

— Две ченгета видяха как го сграбчвам и го арестуваха на място. Няма нужда от показанията ми.

— Чу ли Наш да казва нещо в негов ущърб?

— И да съм, никога не бих ти казал.

Една ниска топка се понесе към Боби извън очертанията на игрището и той се олюля, и размаха ръце като пиян, който гони пеперуда. Топката падна от ръкавицата му, удари го по главата и тупна на земята. Боби разтърка главата си и се завъртя на 360 градуса да търси топката.

— Хубаво хващане, хахо! — провикна се Чарли Ноавоно от центъра на полето. Той беше най-добрият играч в отбора и изглеждаше така, сякаш се бръсне още от детската градина. Стив понечи да каже на тоя кретен да остави Боби на мира, но част от порастването си е да се научиш да се оправяш сам с грубияни, така че си замълча.

Обърна се отново към Виктория и каза:

— Ще трябва да се позова на старшинството в случая.

— Старшинство?

— Аз съм старши съдружник.

— Ние сме равни съдружници.

— Но аз съм по-старши. По ранг. Ако бяхме в армията, щях да съм генерал.

— Ако бяхме в армията, щяха да те изправят пред военен съд.

— Кажи ми нещо: когато отвори шикарната си чанта, пистолет ли ми се стори, че виждам?

— И какво от това?

— Да не ме заплашваш като в „Телма и Луиз“?

— Всеки прокурор има пистолет.

— Говориш така, сякаш не е еднократна сделка. Сякаш планираш промяната да е за постоянно.

— Няма ли да се успокоиш, Стив? Връщам се обратно, щом делото приключи. Помисли колко известни ще станем. Това ще ни даде възможност да повдигнем нивото на клиентелата си.

— Нищо им няма на делата, които вкарвам във фирмата.

— Така ли? Ами „Нидълмайър срещу Нидълмайър“? Хлапето съди родителите си, че било грозно.

— Не само че е грозно. Че са му предали гени.

— Това имам предвид. Боклучави дела, когато мога да спечеля процес за убийство.

— Искаш да кажеш да загубиш процес за убийство, защото след като аз ще защитавам, отново ще се повторят говорещите какадута.

— Възнамеряваш да ми се изцвъкаш на ръкава ли?

— Всеки, който се изправи срещу мен в съда, рискува поголовно и пълно унижение. Знаеш го.

— Заплашваш ли ме?

— Просто ти казвам как стоят нещата, сладкишче.

— Сладкишче? Наистина се опитваш да ме вбесиш, нали?

— Защо ми е да го правя, сладурче?

— Защото смяташ, че ще загубя самообладание. Мислиш, че ще започна да те обиждам какво гадно копеле си. После ще се почувствам виновна и ще тръгна да ти се извинявам. След което няма да имам друг избор, освен да се оттегля от делото и да те оставя да се наложиш.

— За толкова умен ли ме мислиш?

— Мисля, че си същински дявол. Но няма да стане.

Стив не отговори. Ухили й се, сякаш държеше кента, докато тя нямаше нищо друго, освен чифт загубени аса.

„Обичам мъжа, мразя тази усмивка.“

Наистина го обичаше, напомни си Виктория.

„Но мразя тази крива лукава усмивка, която казва «Хванах те!».“

Предизвикваше я да се изправи в съда срещу него. Припомняше й курешката върху сакото й, мислеше си, че може да я уплаши. Но й беше съвсем прозрачен.

— Страх те е, а, Стив?

— Какво?

— Страх те е от силни жени. Затова трябва да размахваш бухалката като някой пещерен човек.

— Пак си почнала да четеш Морийн Дауд, нали?

— Когато излизаме на вечеря, защо ти винаги плащаш?

— Не плащам. Ползвам фирмената кредитна карта. Ти плащаш половината.

— Но настояваш да дадеш твоята карта. Защо аз да не мога да го сложа на моята?

— Какво значение има?

— На глупак ли се правиш, или наистина си толкова недосетлив?

— Има ли трети вариант?

— Държиш властта, като размахваш тази карта. Мастъркард се превръща в твоя пенис.

— Това е втората ти метафора за пениси за една минута. Възбудена ли си?

— Ха!

— Защото си леко поруменяла. Или е време да ти дойде?

Тя си пое дълбоко въздух и за пореден път си напомни, че обича този мъж независимо колко вбесяващ може да бъде.

— Последният бастион на мъжкия шовинизъм: атакувате възпроизводителната ни система, сякаш тя ни прави слаби. Когато в действителност вашата Y-хромозома ви превръща в по-слабия пол.

— Наистина четеш Морийн Дауд.

— Това е еволюционен факт. Мъжката хромозома губи гени. Мъжете губят потентността си, но продължават да се държат като Чингис хан.

— Какво искаш да кажеш? Искаш да спреш противозачатъчните ли?

Тя се усмихна сладко. После заяви:

— Не можеш да ме спреш, Стив. Ще бъда обвинител по делото. И ще спечеля.

— Удари ме с всичка сила, Вик.

— О, ще го направя. Ще те накълцам на малки парченца и ще те използвам за стръв.

— Ох!

— Но ако те дам на акулите, те няма да искат да те близнат.

— Професионална вежливост — призна Стив и кимна в знак на съгласие.

— Затова просто ще те унищожа в съдебната зала.

— Как? Ще ме отегчиш до смърт ли?

— Ще подавам възражения на всеки твой иск, ще оспорвам всеки правен казус. Този път ще ти се наложи да поработиш за разнообразие.

— Ужас! Чака ме смърт от отегчение.

— Ще те смажа и пред съдебните заседатели. Встъпителната част. По време на кръстосаните разпити. И накрая. Ще те вържа на възел. И ще го направя така, както ти никога не би могъл. Ще спечеля честно и почтено.

12. Чарли (Лайното) Ноавоно