Адвокат в леглото

— Защото си пълно хахо? Не можеш да удряш. Не можеш да хващаш. Не можеш да мяташ. Искам да се махнеш.

— Но това е само лига на неделно училище.

— Само? Откъде мислиш, че набират играчи треньорите на гимназиите? Ще играя в „Гъливър“ или „Рансъм“, после в Университета в Маями и не искам разни ненормалници като теб да ми се пречкат в краката.

— Няма да напусна.

— Ще напуснеш, след като ти навра бухалката в задника.

Боби се зачуди дали да не отбележи колко педалски звучи това, но се отказа. Отвори отново шкафчето, извади учебника по обществознание, затвори шкафчето, завъртя ключалката и повтори:

— Няма да напусна. Не можеш да ме принудиш.

— Знам къде живееш, Соломон. Ти и твоят загубен вуйчо — той се обърна към агитката си. — Тъпакът живее в Саут Гроув, близо до Литъл Африка.

Боби никога не беше чувал да го наричат така, но, да, „Къмкуот Авеню“ беше на няколко пресечки от сърцето на африкано-американската част на „Коконът Гроув“. Опита да измисли какво да отвърне, нещо хапливо за социалното положение, но щеше да прозвучи прекалено тъпо, така че се отказа.

— Дори нямат басейн! — Чарли избухна в смях. — Къде плуваш, в обществения басейн ли? Някога хващал ли си краста?

Боби помисли да каже, че, да, понякога плува във Венецианския басейн в „Корал Гейбълс“, а друг път с делфините, но това щеше да предизвика само още обиди. Когато се сблъскаш с простотия, предразсъдъци и големи мускули, е най-добре да си мълчиш. Вуйчо Стив винаги така казваше.

— Знаете ли какво друго чух? Нашият словослагател си говорел с риби — Чарли ръгна Боби в гърдите. — Хайде, тъпако, кажи нещо на рибешки.

Боби искаше да отвърне: „Делфините на се риби. Те са бозайници. И никога не съм срещал делфин, който да е толкова тъп, колкото си ти.“

Но не го каза. Не каза нищо. Тръгна си, като реши как точно ще убие Чарли Ноавоно Лайното.

13. Пукнатина в тухлената стена

„Законите на Соломон:

4. Работата на прокурора е да огради обвинението си с тухлена стена. Работата на адвоката е да събори стената или поне да я нашари с графити.“

Стив искаше баща му да му помогне за делото на Наш, но вместо това той го нахока.

— Не ставай глупак — каза провлечено Хърбърт Соломон. — Не можеш да водиш дело срещу собствената си жена.

— Татко, не те питам дали да поема делото. Питам те как да го спечеля.

— Ореш много близо до памука, синко.

— Дай да караме без селски метафори, а? — Стив подхвърляше топка в новата ръкавица на Боби, за да направи кожата по-мека. — Не съм някой от приятелите ти по чашка в „Алабама Джакс“.

— Синко, имаш два конфликта на интереси. Ако изгубиш, клиентът ти може да подаде жалба за неефективна защита, защото преценката ти е компрометирана. И да спечелиш, и да загубиш, рискуваш връзката си с тази прекрасна жена.

Обут с омазани с боя брезентови къси панталони, Хърбърт стоеше до плота в кухнята на Стив и си слагаше лед в чашата. Четири кубчета. Точно като Синатра. После си наля три пръста „Джак Даниълс“ — ама все едно бяха пръстите на Шакил О’Нийл, а не неговите. Лицето му имаше тен, дългата му сребриста коса беше сресана назад и хваната на опашка. На Стив неговият роден в Савана баща му приличаше на генерал на Конфедерацията, макар и евреин. Хърбърт продължаваше да говори в заповедна форма, остатък от дните му като съдия във Флорида.

— По-добре остави Виктория да си води делото, синко, и се дръпни настрани, по дяволите. Недей да прецакваш нещата с това момиче, защото честно казано, тя умее да прави много неща по-добре от теб.

— Благодаря ти за подкрепата, татко — Стив върза топката с връв за ръкавицата. Ако джобът беше по-мек и по-дълбок, Боби вероятно нямаше да изпуска всички мързеливи подавания.

— Отпусни юздите, синко. Виктория има шанс да си създаде име, остави я да го направи.

— Ами аз?

— Ти имаше тази възможност.

— Хей, кариерата ми не е приключила. Още съм млад в сравнение с останалите адвокати.

— Искам да кажа само: постави връзката си на първо място, подкрепи момичето си.

— Явно гледаш „Доктор Фил“, защото никога досега не си ми казвал подобно нещо. А и ти със сигурност не подкрепяше мама.

— Дрън-дрън! Боготворях жена си и обожавах децата си.

— Не си подкрепил никого от нас, татко. Всяка вечер клиенти или вечери с асоциацията, или съдебни конференции. Вечно някъде, вечно зает с твоите си дела. Де да ми беше давал по десет кинта за всеки бейзболен мач или дипломиране, което си пропуснал.

— Не бъди такова мрънкало — Хърбърт вдигна чашата и пресуши половината. — Бях добър баща на теб и на непрокопсаната ти сестра.

— Ако някога решиш да го подложиш на гласуване, ще загубиш с две към едно.

— Семейството е най-важното нещо на света. И времето, прекарано със семейството, е безценно.

— Откъде идва всичко това? Да не крадеш карти за „Холмарк“ от дрогериите?

— Сериозно говоря, Стивън. Двамата с Боби сте моят живот. За вас живея.

— Наистина ли? Боби има бейзболен мач в неделя. Ще дойдеш ли?