Адвокат в леглото

Виктория пъхна крак в хавлиения пантоф.

— Трябва да се връщам в кантората, майко.

— За къде бързаш?

— Трябва да пиша иск и досие на делото. Нещо, с което тотално ще изненадам Стив.

— Кажи ми, скъпа. Обичам изненадите.

— Няма да сразя Стив на процеса. Ще го победя сега, още преди да сме влезли в съдебната зала.

15. Футбол и убийство

Виктория се двоумеше какво да облече. Обикновено се обличаше семпло и делово. Изискано и консервативно.

Не традиционно консервативно. По-скоро консервативно, ала Келвин Клайн. Нещо в блед туид, сако с едно копче над пола до средата на коляното.

Но днес беше различно. Днес щеше да се изправи срещу най-изобретателния съперник, на когото изобщо можеше да се натъкне — своя любовник и партньор.

Вече беше подала иск Стив да бъде отстранен като адвокат на защитата. В крайна сметка той беше свидетел на престъплението. Освен това беше нередно, ако не и направо неетично, прокурорът и защитникът да са съдружници и любовници.

Към иска с телбод беше защипано добре обосновано досие от двайсет и две страници, в което се цитираха няколко десетки случаи като прецедент. Нямаше съмнение, никакви неясноти, никакво основание за спор. Стив трябваше да отстъпи.

Както обикновено, Стив Акулата не беше отговорил на иска писмено. Щеше да разчита на речовитостта си, на умението си да танцува степ около пехотни мини.

След десет минути щяха да спорят върху иска пред съдия Гридли и Виктория беше сигурна, че още преди обед Стив ще излети от съдебната зала като досаден пияница от кръчма.

В момента всичките й притеснения бяха от модно естество.

Влезе в кабинета на съдия Гридли, облечена в огнено оранжево бюстие, отгоре със синя риза „Елън Трейси“. Полата „Армани“ беше в тон с бюстието, а чантата й с документи „Ермес“ се връзваше с ризата.

Ярко оранжево и крещящо синьо. Цветовете на Университета във Флорида. Само защото „Държавата срещу Наш“ се беше паднало на съдия Ървин Гридли, почетен Бул Гейтър10, едно от най-големите и най-гадните влечуги в целия щат.

Беше решила да спретне този евтин номер, след като видя как се издокара Стив сутринта. Синьо сако, оранжева риза и тъпата връзка с алигаторите. Безсрамник. Не й оставаше друг избор. След като той излезе за някакво ранно изслушване, тя внимателно подбра какво да облече.

Влезе в кабинета. Съдия Гридли не се виждаше никакъв. На стените висяха обичайните плочки и снимки; в бюфета имаше богат асортимент от футболни топки, шлемове, фланелки и копие на последния трофей от националния шампионат. Върху бюрото на Негова чест имаше препарирана глава на алигатор със зъбата усмивка.

Стив вече седеше на заседателната маса и си показваше зъбите на акула.

— Изглеждаш като преграда по магистралата — каза вместо поздрав.

— А ти си пълен измамник. Випускник на Маями, облечен с цветовете на „Алигаторите“.

Съдия Гридли влезе с гръм и трясък, издокаран в черната си тога, от която се подаваха оранжево-сини тиранти. Дебел, плешив и трифокален, той се пльосна в стола си с висока облегалка.

Стив веднага започна да си тананика „Ние сме момчетата от Стара Флорида“.

— Какво, по дяволите, правите вие, влюбените птички, от двете противоположни страни на масата? — попита съдията със своя акцент от вътрешността на полуострова.

— Иск за отстраняването на господин Соломон като защитник — рече Виктория и накратко разказа на съдията за назначението си на поста специален прокурор, за отношенията си със Стив и за това, че той присъствал на местопрестъплението. Цитира три апелативни съдебни дела в подкрепа на искането си; говореше с увереността на адвокат, който е едновременно подготвен фактологически и прав по отношение на закона.

Докато тя изреждаше аргументите, съдията си играеше с едно вагонче — страстта на Гридли към неговата Алма матер можеше да се сравни единствено с любовта му към макети на влакове.

Железопътната линия се виеше от бюрото, около заседателната маса и обратно до бюрото. Адвокатите внимаваха да не слагат жалбите си на нея, та влакът да не дерайлира.

Виктория приключи с аргументите си и съдия Гридли се обърна към Стив:

— Госпожица Лорд има повече конски сили от „Сънсет Лимитид“11. Склонен съм да ви изхвърля от влака, адвокате, освен ако не ме накарате да сменя линията.

— Обвиняемият има право сам да избере защитника си — започна Стив. — Аз съм нает от Джералд Наш. Явно ситуацията е деликатна, защото прокурорът е едновременно мой съдружник и… — млъкна, явно търсеше подходяща дума. „И какво, дрънкало такова?“ — Сексуална партньорка — завърши той.

Виктория настръхна:

— Не съм сексуална партньорка на никого, Ваша чест. Двамата с господин Соломон живеем заедно. В момента.

— Щом съжителствате незаконно, господин Соломон, как ще водите дело един срещу друг?

— Точно така, ваша чест — рече Виктория. — Единственият въпрос е кого ще реши да отстрани Ваша чест.

— Да, кого? — направи се на умник Стив.

— Господин Соломон трябва да се оттегли. Той е присъствал на местопрестъплението и е заловил Джералд Наш — продължи Виктория. — Той е свидетел.

Стив разхлаби възела на алигаторската си вратовръзка.