Адвокат в леглото

— Свидетел на безспорен факт. Племенникът ми видя господин Наш. Уейд Гризби също. Ченгетата също.

— Няма връзка, Ваша чест. Господин Соломон не може да бъде едновременно свидетел и адвокат на защитата.

— Глупав аргумент, Ваша чест. Ще признаем присъствието на клиента ми на местопрестъплението.

— Не наричай аргументите ми „глупави“ — сряза го Виктория.

— Глупав, глупав. Пуф-паф!

„Не можеш да ме накараш да изгубя самообладание. Вече не“.

— Ваша чест — спокойно отвърна Виктория, — вече има прецедент в делото „Държавата срещу Линзенмайер“. Подготвила съм досие по въпроса.

— Дайте да го видя — Гридли грабна машинистката си шапка с дълга козирка и се провикна: — Всички да се качват! — натисна прекъсвача на конзолата и влакът затрака от бюрото му към заседателната маса. Класически локомотив, модел на дизела, който преди половин век беше возил футболния отбор на „Алигаторите“ до Джаксънвил за ежегодния мач срещу Джорджия.

Влакът спря пред Виктория и тя постави досието върху откритата платформа. Свирката изсвири, изви се бял дим и влакът затрака към края на масата, където мина през тунел.

— Имате ли готово възражение? — попита съдията Стив, когато влакът се появи от тунела и бавно зави към него.

— Не, сър. Разчитам на здравия разум, традиционното право и нетрадиционната мъдрост на Ваша чест — каза той и си затананика бойната песен „Оранжевите и сините“.

Локомотивът мина покрай Стив, каза ту-ту два пъти и изплю струйка дим.

Щом спря, съдията грабна документите, прегледа ги и каза:

— Госпожица Лорд има право. Съжалявам, господин Соломон, но без наличието на обратен прецедент кондукторът ще трябва да ви свали от влака някъде към Окала.

— Съдия Гридли, само защото не съм го подал писмено, не значи, че не разполагам с прецедент. Ще се позова на делото „Щатът Флорида срещу Клемсън“.

„Какво дело? Какво е това проклето дело?“

— Както и „Щатът Флорида срещу Обърн“.

„За какво, по дяволите, говори Стив?“

Съдията навири глава и тихо измърмори едно: „Хмм“. Взе една миниатюрна четчица и изчисти праха от един товарен вагон.

— Боби, Томи и Тери. Не се бях сетил за това.

„Боби, Томи и Тери?“

— Когато тия типчета играят — продължи съдията, — имаме баща срещу синове. Разбирате ли, госпожице Лорд?

— Не съвсем, Ваша чест.

— Боби Бауден е треньор на кретените от „Семинолес“, известни по тези места като „Криминалес“. Синът му Томи е треньор на „Клемсън“, а синът му Тери преди беше треньор на „Обърн“. След като баща и син могат да бъдат треньори на два играещи един срещу друг отбора, защо, по дяволите, вие да не можете да се изправите един срещу друг в съда? — в очите на Негова чест проблясваше юридическа мъдрост.

— Но футболният мач не е дело за убийство — възрази Виктория.

— Така е, по дяволите! Футболът е по-велик. Тази съдебна зала вижда стотици дела за убийство на година. Но нещо като „Флорида“ срещу „Клемсън“… е, това се случва само веднъж годишно.

Виктория се запъна. Не знаеше как да отговори. Явно нямаше дело, което да опровергае представата, че университетският футбол е по-важен от убийство по време на извършването на углавно престъпление. От другата страна на масата Стив мълчеше, без изобщо да се опитва да прикрие вбесяващата си усмивка.

— Но нека ви попитам едно — продължи да разсъждава на глас съдията. — Двамата няма да си галите краката под масата, нали?

— Със сигурност — отвърна Виктория.

— Не, докато сме в съда — съгласи се Стив.

— Вие се карате непрекъснато и когато сте от едната страна на масата. Според мен няма голям шанс да сключите тайно споразумение, затова съм склонен да ви оставя да се хванете за гушите. Искът на обвинението за отстраняване от делото е отхвърлен.

„О, не. Този съдия явно прекалено дълго е играл футбол без шлем.“

— Но, Ваша чест — рече Виктория, — адвокатите трябва да са готови да убиват. Да сразят противника. Когато има връзка, едва ли може да се очаква…

— Влакът напусна гарата — съдията натисна прекъсвача и влакът изсвири ту-туу! — Заедно ще водите делото. Сега изчезвайте и двамата. Вървете вкъщи да мислите.

— Какво да мислим?

— Как да водите дело през деня и да се съешавате през нощта — отвърна съдията и наду свирката за едно последно дълго ту-туу!

16. Танто за кукуригу

С нахлупена над очите шапка, за да не му блести слънцето, Боби стоеше в дясната част на полето с кръстосани крака и с дясната си ръкавица пъдеше комарите от врата си. Гледаше как удължената му сянка се протяга към оградата на игрището и се опитваше да изчисли точния ъгъл, под който пада слънцето. Ако знаеше колко е, можеше да изчисли дължината на сянката си с точност до десет сантиметра.

Умът му се отплесна. Не мислеше за питчъра или батсмана, или за последствията от топката, която летеше към него. Мислеше за дъвката в устата си — беше изгубила вкуса си, за осите, които жужаха около дивите цветя, и за Чарли Ноавоно.

Какъв е най-добрият начин да убие Лайното?

Отрова?