Адвокат в леглото

— Неделя? — Хърбърт отпи глътка и се замисли. Стив чакаше. Трябваше да изчака три глътки. — Не, в неделя ще запушвам лодката.

— Ахаа.

— Освен това за какво съм му притрябвал на момчето да вися там?

— Няма никаква основателна причина, освен че те обича, татко.

Хърбърт можеше да каже: „И аз го обичам“. Вместо това си допи уискито. Хърбърт Соломон като модел на подражание — беше чудно, че можеше изобщо да изрази някакви чувства. Освен гняв де.

Хърбърт си наля още уиски и разклати чашата; кубчетата лед дрънкаха като тракащи зъби.

— Ако сме свършили, ще се излегна на дивана и ще погледам малко платени цици по кабела.

— Заповядай. Просто си мислех, че може да ми дадеш някой и друг съвет за защитата на дело за убийство по време на извършване на углавно престъпление.

— Няма начин да го защитиш. Това е единственото обвинение, което е формулирано в полза на държавата, и ти го знаеш.

— Но, татко, с целия си опит…

— Имаш ли някаква теория по делото? — прекъсна го Хърбърт. — Измисли ли темата?

„Има напредък — помисли Стив. — Старият мишелов започва да проявява интерес.“

— Не още.

— Изцапаните с мастило нещастници почнаха ли да звънят?

— От „Хералд Сън-Сентинъл“ са оставили съобщение вчера. „Палм Бийч Поуст“ сутринта. Лиза Петрило от Канал 10 се е разположила пред кантората ми.

— Въпреки че води развлекателни новини.

— Откакто напусна съда, татко, делата за убийство се превърнаха в развлечение.

— Е, тогава, преди да дадеш някакво изявление, се погрижи да си подготвиш теорията и темата за делото. После започни да им ги набиваш постоянно. Дръж си на твоето.

Хърбърт Соломон може и вече да не беше юрист — беше предпочел да се оттегли от съдийството и от адвокатурата, вместо да го разследват за подкуп, но умът му още беше остър като бръснач. Като адвокат и като съдия обикновено беше най-умният човек в съдебната зала и много добре го знаеше.

— Не че ще е лесно — додаде той. — От всичко, което чух, каузата ти е загубена. Обвинението е свършен факт.

Стив сниши глас, опита се да имитира дрезгавия тембър на баща си:

— Никое дело не е свършен факт, докато съдебните заседатели не отворят вратата и председателят не си затвори устата.

— Поне си ме слушал. Но трябва да се хванеш за нещо. Пукнатина в тухлената стена.

Още един от изразите на стареца му. Преди да стане главен окръжен съдия, господин Хърбърт Т. Соломон беше страхотен съдебен адвокат. Обичаше да казва, че работата на прокуратурата е да изгради тухлена стена. Яка и стабилна, тухла след тухла, да заглади хоросана и да я направи гладка и чиста. Защитата обаче не трябваше да си строи стена. Трябваше просто да претърси държавната за слаби места. Счупени тухли или изронен хоросан, нали точно затова е защита.

„Направи една малка пукнатина в стената, колкото да си провреш ръката, и можеш да срутиш цялото проклето нещо на земята.“

Точно така. Но понякога имаш шанс само да нарисуваш малко графити на старата стена.

— Е, с какво разполагаш? — попита Хърбърт.

— Хронологията на обвинението куца. Сандърс е бил там три или четири минути, преди Гризби да го застреля. Какво е станало през това време? Защо Сандърс ще бърка за пистолета си, когато Гризби е насочил пушка срещу него? И защо Гризби го е прострелял два пъти?

— Защо Гризби изобщо е бил там?

— Твърди, че е очаквал неприятности, след като Пинчър го е предупредил за Движението за освобождение на животните. Но защо е бил сам? Защо не е наел нов пазач? Или двама, или трима?

— Предполагаш, че Гризби не е искал да има свидетели?

— Просто задавам въпрос, татко, както ти си ме учил.

— Пазачът, който уж е напуснал, подкрепя ли твърденията на Гризби?

— Не можем да го открием. Изнесъл се е, без да предупреди хазяина си. После идва жертвата. Чарлс Сандърс, последен известен адрес — Денвър.

— Заради теб се надявам да има дълго досие.

Стив знаеше какво си мисли баща му. Когато защитаваш дело за убийство, винаги е от полза, ако жертвата е отрепка, която няма да липсва на спазващите закона, имащи страх от Бога граждани, като дванайсетте порядъчни граждани в ложата на съдебните заседатели.

— Не е осъждан — отвърна Стив. — Военен. Пенсиониран тюлен. Помощник-командир.

— Леле! Остава да ми кажеш, че е и герой от войната.

— Бронзова звезда за обезвреждане на мини в Персийския залив по време на Войната в Залива.

— Мили боже! А след това?

Стив вдигна рамене.

— Знам само, че е бил разпределен в Сан Диего, когато са дошли документите за пенсионирането му.

— Какви са били задълженията му?

— Флотът е засекретил всичко след Пустинна буря.

Хърбърт гаврътна питието си.

— Не се връзва. Награден морски офицер да се захване с изперкали природозащитници — той пак посегна към бутилката. — Тухлената стена не се е напукала още, но хоросанът леко се рони по края.

— Точно това си мислех.

— Боже, обичам хубавите загадки.

Вече бяха навлезли навътре. Стив наблюдаваше баща си. Присвитите очи на стареца гледаха съсредоточено хоризонта.

— Какво мислиш, татко?

— Заплетените дела са по-забавни, а това е направо един път. Стига да можеш да го задържиш.

— Продължавай.