Адвокат в леглото

Виктория влезе. Обзе я странно чувство. Мястото беше спартанско, имаше дванайсет стола, маса и прозорец. За миг й се прииска да чуе всички дебати, които се бяха водили тук. Колко полезно би било това за всеки адвокат!

— Хектор Диас се отби при мен тази сутрин — рече Пинчър.

Щатският прокурор. Виктория никога не се беше срещала с него, но знаеше, че Диас има репутация на политически нагаждач.

Пинчър се разхождаше пред дългата маса.

— Тече федерално разследване на Движението за освобождение на животните. Диас иска това лайно, племенникът ми, да сътрудничи, да издаде водачите на групата, за да могат евентуално да разкрият извършителите на нападението над туристически кораб.

Виктория знаеше за инцидента. От десетилетия туристически корабчета оставяха пътници на отдалечен остров за еднодневни екскурзии. „Корабокрушенци. Вашият собствен необитаем остров“, така поне пишеше по брошурите. Брошурата не споменаваше гнездата на костенурки по брега, които туристите редовно стъпкваха.

Един ден половин дузина мъже и жени, облечени като командоси и въоръжени с пушки за пейнтбол, акостирали с моторница. С крясъци „Смърт на тираните!“ и „Да живеят костенурките“, те напръскали десетината туристи на средна възраст от Средния запад. Тъй като вероятно червеният цвят преобладавал, много хора решили, че наистина са простреляни.

Хаос, разбира се. Шестима от уплашените пътници опитали да стигнат с плуване обратно до кораба. Една жена за малко да се удави. Мъж получил инфаркт. „Командосите“ така и не били заловени.

— Диас иска да предложиш сделка — продължи Пинчър. — Убийство по невнимание. Шест години. Седем години. Присъдата няма значение. Пък и убитият, как му беше името…?

— Сандърс.

— Да. Сандърс е бил отрепка.

— Пенсиониран морски офицер е — поправи го Виктория. — Има медал от Пустинна буря.

— Някой от семейството му свързал ли се е с теб? Някой поискал ли е тялото?

— Не.

— Значи никой не го е грижа за него. Защо ние да се грижим?

— Убийството е при извършване на углавно престъпление. Не може да се откачи, сам го каза, Рей — за пръв път се обръщаше към него по име. Но той за пръв път се държеше с нея като с равна и това изглеждаше съвсем в реда на нещата. — По-добре първо да го осъдим, а после да се споразумяваме за сътрудничеството му.

— Вече го предложих на федералните. Диас казва, че не можел да рискува да загубиш.

— Няма да загубя, по дяволите!

— Не го взимай лично. Не става дума за теб.

— Тогава какво?

— Никога не знаеш как ще постъпят съдебните заседатели. О’Джей Симпсън ли видях на игрището за голф в Мел Рийс онзи ден?

Виктория не искаше да се споразумява. Искаше да спечели по старомодния начин, да се прочете присъдата, обвиняемият да се свие, адвокатът му да изглежда така, сякаш някой го е джаснал с лакът в адамовата ябълка.

„Неговият адвокат. Стив.“

„По дяволите, как е правилно да се постъпи?“

Анализира чувствата си. Обикновено подхождаше към всеки правен казус с безстрастна логика. Но дали сега мисленето й не беше забулено от амбицията й, от желанието й да победи Стив в собствената му игра?

— Добре — каза с въздишка. — Ако предложа сделка, племенникът ти ще сътрудничи ли?

Пинчър се усмихна.

— Ще е глупак да не го направи, но пък къщата на сестра ми е пълна с глупаци.

— Мислиш ли, че Наш разполага с информацията, от която се нуждаят федералните?

— Нямам представа. Движението не е единна група. Изградено е от неорганизирани клетки. Кретени, които се хващат и свършват някаква простотия и после продължават да си пушат тревичка. Обзалагам се, че Джералд не знае нищо.

— Каза ли го на федералния прокурор?

— Разбира се. Но той иска вътрешен човек от групата. За добро или за зло иска Наш.

— Той ли го иска? Или ти?

— Имаме четири или пет съвместни операции с федералните. Те разполагат с повече хора и оборудване от нас. Нуждая се от помощта им, така че, да, аз те моля да го направиш. Но не мога да те насилвам, Виктория. И ти го знаеш.

И той за пръв път се обърна към нея на малко име. Никога не беше виждала Пинчър толкова смирен. Толкова човечен. Имаше и още нещо. Нотка на примирение.

— Имаш ли вяра на щатския прокурор, Рей?

Пинчър повдигна рамене.

— Диас е кариерист. Иска да оглави Криминалния отдел на Министерство на правосъдието. Не предприема нищо, освен ако някой от Вашингтон не му нареди.

— Значи това идва от Вашингтон? Защо се вдига толкова шум за двама похитители на делфини?

— Точно това попитах и аз. Диас спомена само за някакво „паралелно разследване“. Смята, че племенникът ми е замесен в нещо по-голямо от правата на животните. Но каквото и да е то, не пожела да ми каже.