Адвокат в леглото

Някои съдии можеха да те осъдят за неуважение на съда заради закъснение. Други налагаха глоби, петачка на минута, средствата отиваха за „Фонд Пица“ на нуждаещите се пристави. Но съдия Гридли изглеждаше забележително жизнерадостен, докато прелистваше притурката към някакъв таблоид, озаглавена „Сигурните залози на Лу“.

Вратата се отвори със замах и Стив влетя в залата. Изглеждаше така, сякаш току-що е минал на автомивка. Разрошена коса, потни петна по ризата, кожата покрай ушите му беше мораво червена. Оправи сакото си и затегна възела на вратовръзката, докато се провираше бързо през люлеещите се врати към масата на защитата.

— Добър ден, Ваша чест.

После притеснено се усмихна на Виктория.

— Какво ти се е случило? — попита тя.

— После. Давай да свършваме с това.

— А, господин Соломон ни удостои с присъствието си — любезно се обади съдия Гридли, без да вдигне поглед.

Стив леко се поклони.

— Моля за извинение, Ваша чест.

— Едно бързо допитване, преди да се заемем с иска на защитата — съдията затвори „Сигурните залози на Лу“. — Какви са залозите ти за „Флорида Стейт“ в Маями тази събота?

— По принцип не залагам срещу „Кейнс“ в Оранжевата купа — отвърна Стив.

— Мъдра политика — благосклонно отговори съдията.

— Но тези национални шампионати, изглежда, са вече в миналото. Бих заложил на „Ноулс“.

Съдията изръмжа одобрително и си отбеляза нещо върху притурката.

— Добре, господин Соломон. Вие сте на ред. Вдигнете парата на локомотива.

Преди Стив да успее да си отвори устата, Виктория заяви:

— Искът на защитата може да се окаже без значение, ваша чест. Нямах време да обсъдя това с господин Соломон, но обвинението иска да предложи споразумение.

— Чудесно. Винаги се радвам, когато мога да си разчистя календара. Двамата имате колкото време искате, докато аз проверя мачовете на Голямата конференция.

Съдията облиза палец и започна да прелиства вестника.

Стив прошепна на Виктория:

— Двама мъже ме нападнаха отвън.

— Какво! Кой?

— По-късно. Какво е това споразумение?

— Рей Пинчър го предлага.

— Сам?

— Не. Щатският прокурор го е помолил.

— Защото федералните разследват Движението за освобождение на животните? Или нещо друго? Друго разследване?

— Откъде знаеш?

Стив изпусна въздишка, която почти можеше да се види.

— Някой си играе с нас, Вик.

— Какво искаш да кажеш?

— Стрелбата е само върхът на айсберга. Федералните са замесени. Пинчър — също. Плюс двама мъже с линкълн с регистрация от Хилсбъроу Каунти. Голяма конспирация.

— Конспирация за какво?

— Не знам още, Вик. Божичко, не ми се цупи. Само допреди няколко минути бях отвлечен.

Тя подозрително присви очи.

— Истина е. Беше петминутно отвличане, но въпреки всичко…

— И съм сигурна, че си докладвал за това отвратително престъпление в полицията.

— Не още, но…

Тя въздъхна.

— Току-що ти направих предложение за споразумение. Клиентът ти е в ареста. Не искаш ли да го обсъдиш с него?

Стив се обърна към съдийската банка.

— Ваша чест, преговорите приключиха. Никакво споразумение. Делото влиза в съда.

Съдията въздъхна и отново сгъна подлистника със залаганията.

— Сигурен ли сте, господин Соломон? Струва ми се, че мостът под влака ви се клати.

— Сигурен съм, съдия.

— Така да бъде. Да чуем иска ви.

— Да, сър — отвърна Стив, след което прошепна на Виктория: — С хубав тоалет си днес.

— Благодаря.

— Откъде си го взела? От бутика на библиотекарките?

— Стив, какви ги вършиш?

— Загрявам. Пробно замахване — той й намигна и цъкна с език. — С този колан, дето си го препасала, изглеждаш много строга.

— Това е тоалет за съда. Как трябва да изглеждам?

— Не и като републикански сенатор от Канзас.

— Господин Соломон — подкани го съдията.

— Злоупотреба с власт! — избоботи Стив.

— Как така, господин Соломон?

— Или със служебно положение? Все ги бъркам. Обвинението трябва да бъде наказано заради укриване на доказателства от страна на госпожица Лорд. Става дума за отказ за сътрудничество. Прикриване. Тъмни сделки.

— Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Соломон?

— Поисках да ми бъде предоставен достъп до всички документи, свързани с покойния Чарлс Дж. Сандърс, пенсиониран заместник-командир от Флота на САЩ. И какво ми даде отсрещната страна? Изцяло редактирано лично военно досие. Разквартировъчен билет — секретно. Командващ офицер — секретно. Мисии — секретни. Документите му за пенсиониране липсват.

— Ваша чест, дадохме на господин Соломон всичко, което ни дадоха от Военноморския флот. Може да се оплаче във Вашингтон.

— Ами записа от охранителните камери? — попита Стив. — Делфинариумът има охранителни камери на дока. Те могат да покажат точно какво се е случило между Гризби и Сандърс. Поискахме записите и не получихме нищо. Нула. Таратанци.

— Господин Соломон много добре знае, че системата е била повредена от токов удар седмица преди инцидента. Камерата не е работела.

— Също като при Ричард Никсън, съдия. Изтрити касети. Липсващи досиета. Прикриване на оневиняващи доказателства.

Виктория се извърна към Стив.

— Нищо не е изтрито. Нищо не е скрито. Ако имах нещо оневиняващо, щях да ти го дам веднага. Толкова си вбесяващ…