Айсхендж

— Можем да вкараме в действие всичките си лазери — предложи Олга Борг, капитанът на „Лермонтов“. — Да обстрелваме изпускателните им клапани.

Беше й ясно, че това е безсмислено, тъй като защитата не може да бъде пробита.

— …или да се целим в командните кабини, в генераторите на силово поле…

— Защитата им е прекалено здрава — каза Суон, а някои от останалите кимнаха с глава, стиснали здраво устни.

Нямаше къде да избягат — бяха притиснати до стената. Те щяха да се борят и да умрат. И аз също, помислих си.

— Ако им дадем време — рече Айлин, — те ще предадат съобщение и ще бъдем открити. Само след седмица ще пристигнат и други полицейски кораби.

— Повече…

— Защо просто не се скриете? — намесих се аз.

Всички погледи се насочиха към мен. Това ми напомни за Надежда и Мария-Ана.

— Ние сме в клещи — обясни Суон.

— Знам. Но нали не се намираме точно в центъра на триъгълника? Така че ако корабите преминат в непосредствена близост до повърхността на Хилда или без да се отдалечават много от нея, а вие се движите над нея, докато долният кораб преминава под нея, можете през цялото време да останете извън полезрението им. Разбирате ли какво искам да кажа?

— От единия все ще ни видят — каза Айлин.

— Може би…

Давидов ме прекъсна:

— Можем да се скрием в сянката от едната страна на Хилда, а астероидът да остане между нас и единия от страничните кораби. После да се притаим така, че един от съседните астероиди да остане между нас и другия страничен кораб. Така Хилда ще ни скрие от два от корабите, а една от съседките й — от третия!

— Ако изобщо е възможно — усъмни се Айлин.

— Няма да стане! — заяви Олга Борг.

— Кажете ми как ще ни засекат през астероида? — попитах аз.

Суон се усмихна криво:

— Можем да се скрием, но не сме в състояние да избягаме.

— Не можем да използваме ракетите, докато обикаляме около Хилда — разумно се намеси Айлин. — Ще видят реактивните струи.

Това приличаше на криеница, която бях играла като дете из широките каменисти равнини на Големите плаващи пясъци.

— Можете да притеглите корабите към скалата с въжета — предложих аз. — Да закачите тук-там по повърхността лебедки и да теглите корабите около астероида, докато полицаите отминат. При всички положения позицията ви няма да е по-лоша от сега.

Това им хареса.

— Само че как ще ги виждаме? — попита Айлин. — Ами ако сменят посоката, докато ние обикаляме около Хилда?

— Ще поставим на повърхността наблюдатели — намеси се Давидов. — Те могат да ни сигнализират с ръце. Ще сменяме екипите от наблюдатели. — Той се замисли. — Точно така! Да го направим.

Той закрачи из стаята — скръц, скръц, скръц.

— Да вървим, нямаме много време! Айлин, прати два катера на повърхността на Хилда. Погрижи се да вземат всичко, което ще им бъде необходимо, защото може и да не успеят да се приберат, докато не свърши всичко. Кажи им да забият две скоби толкова дълбоко, колкото е възможно за петнадесет минути.

Хубавото на този план беше, че в по-голямата си част трябваше да се извършат действия, които малко се отличаваха от стандартната миньорска процедура — кацане на астероида и подготовка за пробиване…

— Кажи на Джон и на останалите миньори да поставят въжетата. А, да, нареди на катерите да използват скачващите устройства само на площадките за излитане и на обратната страна на Хилда.

Изведнъж сякаш му хрумна нещо и той погледна към мен. Явно плановете му се бяха променили.

— До всеки, който не е на наша страна, трябва постоянно да се намира някой от нашите. Съквартирантите им, ако има начин. Ако съквартирантите са заети, някой друг. Искам Дъгинс, Нордхоф и Валенски да са под най-строго наблюдение. Задръжте ги в спалното отделение и не им казвайте какво става. Ема, ти остани тук.

Аз вдигнах вежди:

— Ще си пропусна следобедния сън…

Всички се засмяха нервно и се запътиха да изпълняват задачите си. Давидов ме доближи.

— Благодаря, Ема. Планът ти е много добър.

Махнах с ръка, като се чудех какво съм направила, или по-точно защо го направих.

— Това е единствената възможност, струва ми се.

— Може би. Но ти ни спести време.

Белите му зъби и очите блестяха върху мургавото лице, но в действителност той вече не мислеше за мен. Челюстта му се вкамени от напрежение. Айлин го повика, той се обърна и тръгна към нея.

Аз седнах и зачаках.