Айсхендж

Прибавих още една привичка към живота си. Всяка вечер отивах в някоя от баните. Понякога срещах партньорката си, напомняща ми за Ема, и се любехме с все по-малко задръжки. Повечето вечери не се виждахме и аз просто киснех в басейна и гледах или си намирах друга партньорка. Но с нея беше различно. Никога не казвахме дори и дума. Знаехме, че това поддържа страстта ни. Вече имаше дни, когато четях дневника на Ема и мислех само за нея, а после обикалях от баня на баня и търсех нейната двойничка. Веднъж пътищата ни се пресякоха през деня пред сградата с хартиените архиви. Само се спогледахме. Но вечерта телата ни се сляха ведно в няма страст. Разбирахме.

И ми се струваше, че се връщам към живота. Всъщност само се бях озовал в Александрия.

Живеем така, като че непрекъснато се пробуждаме след продължителна кома. Какво се бе случило в предишните ми животи, за да ме доведе накрая в Александрия? Понякога бродех в полунощ по улиците сред бедняците и се питах: как бях стигнал до това странно състояние? Какъв е бил животът ми преди? Знаех, че съм бил дете, после студент, по някое време съм бил шофьор в Инспектората — но какво и как е ставало? Ясно ми беше само, че съм в този град.

През изнизващите се в архивите дни разговарях с хората, които работеха тук, търсех от тях и помощ, и мнение. Обяснявах им своята цел и теорията си, свързваща мегалита на Плутон със смутовете. Аз съм извънредно общителен човек. Имам нужда да говоря с хора всеки ден. Един следобед седяхме на по чаша турско кафе с Вадя Шандор — архивар, с когото се бях запознал наскоро. Попитах го дали знае за някакви документи на Подкомитета по полезните изкопаеми, които да са били засекретени и достъпът до тях в базите данни да е възможен само със специален код.

— Особено ме интересуват данни от годините между обсебването на властта от комитета и смутовете.

Шандор беше уважаван специалист точно по този период. Според мълвата шестдесет негови статии още чакали одобрение за публикуване.

— Има такива файлове — отговори ми той на напевен руски. — Все още са засекретени и аз нямам достъп. Отказват да ми съобщят кодовете.

Веднага извадих бележника си.

— Кажете ми файловете. Ще подам молба от свое име.

Изпратих формулярите още същия ден. Не бях сигурен дали пак ще трябва да моля Бодила, ако успеех да се насиля.

Не се наложи. Може би Бодила помогна, без да чака обаждане от мен. Получих кодовете заедно с официално писмо от полицията и декларация за опазване на тайната. Изхвърлих хартийките и се втурнах към архивите, за да въведа кодовете в системата.

Един от многото засекретени файлове от периода съдържаше списък на изчезналите миньорски кораби в астероидните пояси. Бяха пет в годините от 2150-а до 2248-а. Били намерени останките само от първия. А последните три били под командването на Олег Давидов, Олга Борг и Ерик Суон.

Повиках Шандор да погледне. Щом прочете списъка, кимна.

— Да, чувал съм за тези и преди. В общ обзор на историята на миньорските операции в астероидите бяха споменати и те. Разсекретиха го преди четиридесет години.

— Но вие нищо не ми казахте.

— Вече знаехте, че са изчезнали. Никой не оспорва факта. Предполагах, че вече сте чел обзора. Общодостъпен е.

— По дяволите! Търсех първоизточници и изобщо не се сетих за обзора… — Шандор се смути, защото помисли, че го упреквам. Побързах да си наложа спокойствие. — Комитетът сигурно е бил доста обезпокоен от изчезването на корабите.

— Вероятно. Но в обзора се твърди, че няма кой знае каква загадка. Ако повреденият от взрив кораб излезе от плоскостта на еклиптиката, вероятността да бъде намерен е нищожна.

— Но три от петте кораба са изчезнали през последните пет години преди смутовете! Освен това вече имаме документите от Нов Хюстън и паметника на Плутон.

— Да — усмихна се Шандор. — Направихте сериозен пробив. Трябва да опишете новите данни.

— Нуждая се от още факти.

— Може и да сте прав, но нека това не ви възпира да изложите мнението си пред обществеността. Току-виж, някой ви помогне да продължите напред.