Алексиада

Ангелов Д., Влияния на чужди ереси върху богомилството, – «Известия на семинарете при историко-филологическия ф-т на унив. св. Климент Охридски в София», кн. I, 1942.

Ангелов Д., Богомилството в България, 2-ре изд., София, 1961.

Ангелов Д., История на Византия, I, София, 1950.

Атанасов Щ., Дуйчев И., Ангелов Д., Цанкова-Петкова Г., Христов Д., Чолпанов Б., Българското военно изкуство през феодализма, София, 1957.

Безобразов П., Боэмунд Тарентский, – ЖМНП, 226, 1883.

Безобразов П., Византийский писатель и государственный деятель Михаил Пселл, М., 1890.

Беляев Д., Byzantina, I–III, СПб., 1891–1906.

В. Бешевлиев, За името Дичина или Вичина на реки Тича, – «Известия на института за български език», 8, 1962.

Благоев ., Правни и социалъни взгледи на богомилите, София, 1912.

Бобчева В., Въоръжението на българската войска от втората половина на 9 век до подането на България под турско робство, – «Военно-исторически сборник», 2, 1958.

Брайчевский М., К истории расселения славян на византийских землях, – ВВ, 19, 1961.

Васильевский В., Варяго-русская и варяго-английская дружина в Константинополе XI-XII вв., «Труды», I, СПб., 1908.

Васильевский В., Византия и печенеги, «Труды», I, СПб., 1908.

Голубовский П., Печенеги, торки и половцы до нашествия татар, Киев, 1884.

Гроссу Н., Дело халкидонского митрополита Льва, – ТКДА, 1917, март-август.

Гроссу Н., Церковно-религиозная деятельность императора Алексея I Комнина, – ТКДА, 1912, № 7–8.

Диль Ш., Византийские портреты, I–II, пер. с фр. Б. Кириченского, Харьков, 1909–1911.

Дуйчев И., Едно кратко описание на Вардара от XII в., – МП, XIII, 3, 1942.

Дуйчев И., Проучвания върху българското средневековие, София, 1945.

Дуйчев И., Сщинското значение на името у Анна Комнина (Принос към историята и географията на Македония), – МП, VIII, 3–4, 1933.

Заборов М., Крестовые походы, М., 1956.

Златарски В., Багора-Бабагора-Bagulatus, Сб-к в честь на А. Иширков, София, 1933.

Златарски В., История на Българската държава през средните векове I–II, София, 1918–1934.

Златарски В., Какъв народ се разбира у Анна Комнина под израза , – «Известия на исторического дружество в София», 11–12, 1931/1932.

Златарски В., Потеклото на Петра и Асеня водачите на възстанието в 1185 год, – Сп БАН, 45 (22), 1933.

Игнатьев А., Градището при с. Комарево Карнобадско, – «Известия на Българския археологически институт», I, 1924.

Иоанн (иеромон.), Обрядник византийского двора как церковно-археологический памятник, М., 1895.

«История Болгарии», I, М., 1954.

«История греческой литературы», под ред. С. Соболевского, III, М., 1960.

Јиречек К., История срба, I, Београд, 1952.

Каждан А., Город и деревня в Византии XI–XII вв., – «Rapports du XII^e congrès international des études byzantines», Ochride, 1961.

Каждан А., Два новых памятника XII столетия, – ВВ, 24, 1964.

Каждан А., Деревня и город в Византии IX– вв., М., 1960.

Каждан А., Еще раз о Киннаме и Никите Хониате, – BSI, 24, 1963.

Каждан А., Загадка Комнинов (опыт историографии), – ВВ, 25.

Каждан А., Из истории византийско-венгерских связей во второй половине в., – АА, 10, 1962.

Каждан А., Иоанн Мавропод, печенеги и русские в середине XI в., – «Зборник радова Византинолошког института», VIII, Mélanges G. Ostrogorsky, Београд, 1963.

Каждан А., О начале второй болгаро-византийской войны, «Славянский архив», М., 1959.

Каждан А., Формирование феодального поместья в Византии в., – ВВ, 11, 1956.