Аленото цвете и бялото

Дали това не са същите три момичета, които му досаждаха в „Камината“, когато за първи път видя Шугър? Тези изглеждат по-млади и по-слаби, роклите им май не са чак толкова натруфени, но нещо в тях… Небеса, възможно ли е съдбата да му е подготвила такова отвратително стечение на обстоятелствата? Дали не съществува опасност някоя от тези напудрени уличници да го нарече внезапно „господин Хънт“ и да го попита вървят ли книгите му — или как е завършила срещата му с Шугър?

— В устата — колко? — пита Бодли момичето, чиито устни са най-плътни. Тя се привежда напред и му прошепва нещо в ухото, отпуснала ръка на рамото му.

След секунди сделката е сключена и пристъпват към реализацията. Ашуел, Бодли и съпротивляващият се Уилям се насочват към една тъмна сляпа уличка, толкова тясна, че в нея трудно могат да се поберат един изправен мъж и една клекнала жена. Ашуел наблюдава как обслужват Бодли и бърка под фустите на другата жена, която гали извадения му пенис. Един поглед е достатъчен на Уилям да прецени, че мъжествеността на приятеля му е потискащо по-внушителна от неговата. Третата жена стои на ъгъла и наблюдава, за да ги предупреди, ако се появи нежелана публика. Междувременно Уилям почти се е успокоил и е уверен, че никога досега не е виждал тези три жени. Той оглежда гърба на онази, която е на пост и се опитва да си представи как повдига фустите й, дръпва надолу дългите й гащи и я чука, но тя му се струва напълно лишена от еротична привлекателност — като боядисаните манекени на мадам Тюсо; с безинтересната си рокля, турнюра, натъпкан с конски косъм, прекалено дебелата шия, и този ред блещукащи копчета по гърба, едното, от които е дразнещо провиснало. Мъжествеността му лежи отпусната; най-хубавите години от живота му са отминали; ще трябва да прекара остатъка от живота си в грижи около парфюмериите „Ракъм“; когато порасне, дъщеря му ще бъде грозна, няма да се омъжи и ще бъде неблагодарна, ще служи за посмешище на все по-оредяващия кръг от негови приятели; и най-сетне ще се стигне до деня, когато, докато пише някакво писмо с осакатената си ръка, ще се хване за сърцето и ще издъхне. Кога успя всичко да се обърка така? Всичко се обърка, когато се ожени за Агнес. Всичко се обърка, когато…

Внезапно той чува как Бодли стене от задоволство. Жената почти приключва с него; в предчувствие за наближаващия оргазъм той протяга трепереща ръка във въздуха, сякаш иска да я притисне към тила й. Тя хваща ръката му в движение, стиска го за китката, а после сплита пръсти с неговите. Този жест говори за взаимно овладяване, за изравняване на силите и същевременно излъчва нежност и взаимност на желанието. Внезапно Уилям е овладян от силна, мощна възбуда и това, което доскоро изглеждаше непостижимо, се осъществява с невероятна настоятелност.

— О, Боже! — възкликва Бодли в кулминационния момент. Момичето не го пуска, стиска здраво ръката му, притиснала чело към корема му. Едва когато Бодли се обляга изтощено на стената, тя се отдръпва и отмята глава, облизвайки устни.

Сега! Сега е моментът! Уилям пристъпва напред и изважда набъбналата си мъжественост от панталоните.

— Сега е мой ред! — заявява той пресипнало; от вълнение по цялото му тяло е избила пот, защото чувства как приливът на кръв във втвърдения орган вече започва да отслабва. За щастие проститутката се колебае само миг, преди да го поеме в устата си и да се притисне към него. Уилям залита — само това не, едно падане в този момент би било равносилно на катастрофа! Но не, за щастие тя го държи здраво, пръстите й се забиват в плътта му, устата и езикът й си вършат умело работата.

— Хайде, сър, не се колебайте — друг женски глас зад гърба му се обръща към Ашуел. — Можете да си го позволите, сър, пък няма и да съжалявате.

— Нямам презерватив.

— Аз се грижа за себе си, сър. Миналата седмица бях на лекар и той ми каза, че съм чиста като новородено котенце.

— И така да е — пъшка Ашуел, — предпочитам отвън…

— Ама пък отвътре съм като коприна, сър — настоява жената. — Само за познавачи…

— Въпреки това…

Уилям, замаян от нарастващата възбуда, не може да разбере колебанията на Ашуел. Да я изчука и толкова! Да изчука всички жени на тоя свят, докато може! Той е обзет от чувството, че може да се справи и с трите жени, отпред, отзад, в устата — за да паднат изтощени, в голяма, мека изпомачкана купчина… ох!

Само след няколко секунди Уилям Ракъм вече лежи по гръб на земята, в безсъзнание. Петима души са се надвесили над него и го оглеждат.

— Отстъпете назад, да има въздух — казва Ашуел.

— Какво му е? — пита тревожно една от уличниците.

— Прекали с пиенето — отговаря Бодли, но тонът му е неуверен.

— Наскоро беше нападнат и пребит — казва Ашуел. — Струва ми се, тогава му счупиха и главата.

— О, горкичкият! — ахва жената с пълните устни. — Все така ли ще си остане?

— Хайде, Бодли, помогни ми да го вдигна.