Аленото цвете и бялото

— Наистина ли? — От това, което казва Ейми, когато е будна, човек трудно би предположил, че ще допусне сина си в леглото при себе си. — Мислех, че спиш сам в онова малко килерче.

— Така е. Но понякога, когато Ейми свърши работа, се мушвам в леглото при нея. Тя не забелязва, когато вече е заспала. Когато кърти, нищо не усеща.

— Когато спи, Кристофър.

— Това казах и аз.

Шугър въздъхва, вдига ведрото и го внася в стаята си, като внимателно подчертава със стойката си колко много й тежи. Какъв малък кавалер! Беше се примирила с мисълта, че в този необичаен час ще й се наложи да слиза сама в мазето. Когато Уилям — господин Хънт, императорът с напиканите гащи — най-сетне си тръгна, тя не забеляза наоколо никакви признаци на живот. Вече е измъкнала малката вана, предназначена за сядане, и множество други необходими принадлежности, от скривалището им в гардероба, и тъкмо се опитваше да събере сили, за да отиде за вода, когато Кристофър почука на вратата.

— Наистина съм ти благодарна — казва тя и излива съдържанието на ведрото във ваната.

— Нали затова съм тук — свива той рамене. — Трябва да си изкарвам прехраната.

Тя хвърля поглед назад, към момчето, застанало на площадката и забелязва издайническите белези от битката с ведрото, което е влачил, пълно догоре, по прекалено многото стъпала, само и само да си спести второ изкачване. Над китките му се очертават яркочервени белези с формата на полумесец, а босите му крака и маншетите на панталоните са мокри от разплисканата вода.

— Ти си ни истински мъж в къщата — хвали го тя, забравила, че ласкателствата го дразнят. Устните му трепват в кисела усмивка, той й обръща гръб и хуква надолу по стълбите.

„Жалко“, казва си тя, но в крайна сметка, има някаква граница на всичко, което една жена трябва да помни за нуждите и предпочитанията на мъжете. На мътната утринна светлина Шугър е склонна да прояви снизходителност към себе си.

За първи път от трийсет и три часа тя сваля всичките си дрехи. Зелената й рокля мирише на пури, бира и пот. Корсетът й е на петна от плата на корсажа — боята е пуснала, корсажът не е предназначен да ходиш с него под дъжда. Ризата й вони, долните й гащи са зацапани със секрета на мъжкия екстаз. Тя хвърля всичко на една купчина и влиза гола във ваната. Първо дългите й крака, после натъртеният й задник и накрая гърдите, чието несъвършенство лигавите свине от „Повече забавления в Лондон“ не пропускат да отбележат — всичко потъва постепенно в сапунени мехурчета.

Шумът под прозореца й става все по-силен — смях, бърборене, и тропот от разтоварване на стоки; сигурно няма да й бъде лесно да заспи, но ще успее да се унесе през краткото затишие между подготовката на магазините и пристигането на първите клиенти. Съзнанието й вече тъне в мъгла; трябва да внимава, иначе ще заспи, както си седи във ваната. Толкова е уморена, че не си спомня дали е изпълнила профилактичния ритуал или не.

Тежки къдрици се измъкват от отпусналия се кок, падат по мокрия й гръб и фуркетите се посипват във водата, когато тя се извръща да провери за доказателства. Купата с противозачатъчната смес е там, където я беше оставила — да, сега си спомня, ползвала я е. И слава Богу. Не че си спомня кога е пъхнала дръжката с намокрения тампон накрая, но ето я там (на края й няма увити парцали, като при Каролайн, а истински морски сюнгер), търкаля се до купата, а тампонът е подгизнал.

Колко стотици пъти е извършвала този ритуал? Колко ли сюнгери и тампони е изхабила? Колко ли пъти е приготвяла тази магьосническа отвара, отмервайки съставките с автоматична точност? Наистина, по времето, когато живееше на Чърч Лейн, рецептата беше малко по-различна — напоследък, освен цинковия сулфат и стипцата, тя добавя и малко sal erratus — с други думи, натриев бикарбонат. Но общо взето, това си е същата смес, над която клечи всяка нощ, откак навърши шестнайсет и започна да получава месечно кръвотечение.

Някой фуркет в ключова позиция е поддал и остатъкът от косата й, дълга до кръста, заплашва да се накисне в хладката вода. Треперейки от студ, тя се изправя над сапунената пяна, подпряла ръце на бедрата си. И най-сетне успява да се облекчи от последното ненужно количество урина — не много наистина, то й причиняваше болка. Жълтите калки пръскат в пяната, изписват в нея неразбираеми глупости. Дали това, което изтича от нея сега, е само урина? Възможно ли е в нея да е останало нещо друго? Понякога й се е случвало да ходи по улиците когато, половин час след като се е измила основно, от нея изтичаше още сперма и изцапваше бельото й. Какво ли е имал предвид Бог, или Природата, или изобщо тази сила, която крепи Вселената, като е създал толкова пречки пред основното почистване отвътре! Какво толкова ценно за бъдещето на света има в зародиша на още някакъв нафукан дребосък, че той трябва да се вкопчва така ожесточено във вътрешностите й?

— Да бъде проклет Бог — шепне тя, стягайки и разпускайки мускулите на таза си, — и цялото му ужасно творение.