Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Вътре има нещо. - Нина бръкна в кълбото и напипа ръчка, прикрепена към дъното му - или всъщност към капа­ка, както установи, щом го вдигна. - Знаете ли какво е това според мен? - Тя го сложи върху главата си. - Водолазен шлем! - Гласът ѝ отекна в кълбото.

Еди почука по него и тя извика недоволно.

- Вътре едва ли ще се събере много въздух.

Тя махна кълбото от главата си.

- Няма нужда от много. Просто трябва да е достатъчно, за да се премине от другата страна. - Тя посочи басейна. - Според мен дупките не са свързани с тунел - те са просто из­ходи, откъдето да се излиза от басейна, без да се докосва пет­рола. Щом това нещо се потопи под вода, вътре ще има до­статъчно въздух, за да се диша, и докато стоим по-далеч от петрола, няма да се изгорим. След това влизаме през дупката в другия край, излизаме и - хей! Преминали сме оттатък!

Еди огледа скептично другото кълбо.

- Твърде е тънко, за да ни пази дълго време от жегата.

- Това е единственият начин да се мине оттатък, без да бъдем изпържени. Сигурна съм, че във водата има нещо, кое­то да попречи на хората просто да преплуват под петрола. - Тя взе примитивния шлем. - Мисля, че нямаме друг избор.

Еди я погледна огорчено и поклати глава, но се съгласи.

- Добре. Но аз ще мина пръв.

- Не, аз ще мина - настоя Нина. - Ако отдолу има ня­какви препятствия и аз се блъсна в тях, ще трябва да ми ка­жеш накъде да вървя.

- Сигурна ли си?

- Не - призна тя, вървейки към водния басейн. Колеб­ливо потопи крак под повърхността, после надяна шлема и се потопи цялата. - Пфу! Току-що осъзнах, че водата е стоя­ла тук хиляди години.

- Просто не я пий - каза Еди. - Макар че това може да се каже за всичката вода в Египет!

Нина се потопи внимателно, докато над водата остана само главата ѝ, след което протегна ръка към шлема в ръце­те на Еди и хвана здраво вътрешната дръжка.

- Последен шанс да ме пуснеш пръв - рече той.

- Ще се оправя - отвърна тя, докато вземаше кълбото.

- Надявам се. - Постави го на раменете си и се потопи.

Оказа се, че шлемът изисква изненадващо усилие да се държи на мястото си, непрекъснато искаше да изплува. Ни­вото на водата започна застрашително да се покачва, но сгъстеният въздух вътре го спря малко преди да достигне носа ѝ. Тя се наведе и се напъха в тунела с ясното съзна­ние, че запасите ѝ от въздух са ограничени. Шлемът за­стърга в тавана.

Нещо се отърка в гърдите ѝ, остана там за миг… и после изчезна.

Беше скъсала една нишка.

Еди и Мейси подскочиха тревожно, когато над тавите им се разнесе гръмотевичен звук и отекна в стаята.

- Какво беше това? - попита Мейси, опитвайки се да от­крие източника.

- Звучи ми като запалка - започна Еди, преди да осъзнае какво става. - Мамка му! Нина, след малко ще пламне!

Той погледна ужасено тавана, където древните камъни се търкаха в метал, произвеждайки искри…

От малките дупки блесна светлина.

Нещо падна от едната - кълбо парцали, което пушеше. Гореше само в единия си край, по-скоро тлееше…

Но това бе достатъчно.

Платът падна на повърхността и опесъченият петрол се развълнува. В първия момент не се случи нищо - след това нагоре се стрелна пламък, който започна бързо да се разпро­стира. Нападаха още платнени топки. Много от тях не горя­ха, искрите не бяха достатъчни да запалят материала, но дори само няколко от тях бяха достатъчни, за да взривят повърхността на басейна.

Езеро от огън, точно както ги бяха предупредили йе­роглифите.

А Нина беше в него.

Тя излезе от късия тунел. Ехото от дишането й и почти пълната тъмнина бяха изнервящи… но не чак толкова, кол­кото внезапната светлина. Плаващият петрол се запали и басейнът изригна в ярко оранжево - тя веднага усети жега­та, дръжката в ръката ѝ се загряваше застрашително бързо.

- Ох, по дяволите. Голяма грешка. Огромна - простена тя. Принудена да се наведе, едва успяваше да се придвижва напред, водата забавяше движенията ѝ като в кошмар на бав­ни обороти.

Само че това не беше кошмар. Беше истина.

Еди ужасен наблюдаваше как огънят заобикаля бавно придвижващото се кълбо. Когато Нина се появи, по него полепна петрол и той също се запали, превръщайки шлема в сферична факла.

- Господи! Нина, връщай се! Връщай се в тунела!

Но тя не го чуваше, пукането на пламъците заглушава­ше всички останали звуци. Силно уплашена, тя засили тем­пото. Басейнът беше дълъг само девет метра. Щеше да мине много време, преди да го прекоси.

А щеше ли да успее?

Нова стъпка, после още една. Водата нахлу в ноздрите ѝ и тя започна да плюе. Погледна през отворената долна част на шлема и забеляза маркировки на пода. Йероглифи, сред които беше и Окото на Озирис. Със сигурност означаваха нещо важно, но тя нямаше време да мисли какво е.

Дръжката ставаше все по-гореща. Не я болеше все още - но скоро и това щеше да стане.

Шлемът се удари в нещо.

Нина се стресна и едва не го изпусна. Придърпа го на­долу и опипа около себе си с другата ръка. Докосна каменен блок, който се издигаше почти над повърхността. Както се беше опасявала, строителите на пирамидата се бяха погри­жили никой да не може просто да преплува под огъня.