Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Те събраха оборудването си, след което се спогледаха предпазливо и се спуснаха в дупката… първите хора, кои­то след повече от шест хиляди години влизаха в пирами­дата на Озирис.

22.

Подът на входната камера се намираше на около два и половина метра под дупката. Там се беше изсипал пясък, но в останала ѝ част беше чисто.

Дори прекалено чисто. Въздухът беше застоял. От за­печатването на гробницата тук не беше влизал никой, вре­мето беше замряло - или нарочно спряно, в очакване на някой, който ще е достатъчно глупав, за да наруши вечна­та тишина.

Мейси освети стените с фенерчето си и установи, че ка­мерата е далеч по-голяма, отколкото постройката горе.

- Йероглифи - каза тя и пристъпи по-наблизо. - Ха!

- Какво? - попита Нина и тръгна към нея. - Можеш ли да ги разчетеш?

- Тъкмо се канех, но изглеждат много странно. Сигурно са много стари.

- Но пък са красиви. - Нина бавно прокара лъча на фе­нерчето по бялата стена. Йероглифите бяха отчетливи и цве­товете им бяха толкова ярки, както в деня, когато са били нарисувани. Между тях се забелязваха фигури от египетска­та митология. Тя разпозна няколко богове: Ра, богът-слънце, създателят на всичко; Нут, богинята на небето, голото ѝ тяло се извиваше като дъга над цялата земя.

Но един бог липсваше.

- Озирис го няма. - Отсъствието на ключовата фигура от древноегипетската религия беше подозрително.

- И Хорус го няма - добави Мейси. - Както и Сет, и Изида. Не се вижда дори Анубис, а тъй като той е богът на гроб­ниците, човек би очаквал да го види тук.

- Всички те са съвременници на Озирис или негови деца - каза Нина. - Все още не са били обожествени. Което означава, че това място наистина предшества Старото цар­ство - Озирис и останалите са били почитани като богове от 3000 година пр. н. е.

- Права бях! - каза Мейси. - Браво на мен!

Еди огледа друга част от камерата.

- Тук има врата. - Две украсени колони маркираха из­хода. - Има и стълби. Доста стръмни.

- Нека изчакаме малко - тази стая може да ни разкрие нещо полезно.

Мейси огледа текстовете.

- Странно - каза тя. - Това са списъци с всички изпита­ния в Подземното царство, през които трябва да минат но­вите мъртъвци. Също като „Текстовете на пирамидата” и „Текстовете на саркофага”.

- Звучат много ободрително - отбеляза Еди.

- Това са по-ранните версии на египетската “Книга на мъртвите” - каза му Нина. - Идеално вечерно четиво. От Стивънкингмън ли беше?

Мейси се изкиска, след което отново се обърна към стената.

- Онова, което не мога да разбера е, че другите текстове са всъщност молитви, които обясняват как да се мине през всеки арит, всяка земя на Подземното царство. Нещо като инструкции - ако не сте съгрешили и правите каквото пише в текстовете, ще преминете през препятствията и ще се из­правите пред Озирис. Но това тук е по-различно.

- В какъв смисъл? - попита Нина.

Мейси посочи един откъс.

- Тук се говори за първия арит от Дома на Озирис. Ко­гато влезете вътре, трябва да се изправите срещу Господар­ката на вибрациите, една от пазителките на Подземния свят. Но тук всъщност пише, че тя била нещо страшно, “Госпо­дарка на унищожението”. В “Книгата на мъртвите” също така пише, че тя спасява от унищожение хората, които ми­нават през Подземния свят, но само ако те правят всичко как­то трябва - помня го, защото ми хареса името “Господарка на унищожението”. Много метълски звучи.

Еди смушка Нина.

- Ти се справяш много добре като господарка на уни­щожението, нали?

Тя изсумтя.

- Само от време на време. Но втората част не е в този текст?

- Не я виждам - отвърна Мейси. - Това е повече като предупреждение, отколкото като молитва. Не пише нищо за това как да се мине през арита.

- О, Боже! - оплака се Нина, поглеждайки към Еди. - Нали се досещаш какво означава това?

- Капани - произнесоха двамата в един глас.

Нина притисна ръце към лицето си.

- Поне веднъж, дявол да го вземе, поне веднъж - про­плака тя. - Искам поне веднъж да направя някакво неверо­ятно археологическо откритие, в което да не гъмжи от смър­тоносни капани. Много ли искам? Да няма срутващи се та­вани, унищожаващи уреди или проклети херувими, които да размахват мечове срещу мен!

Мейси я погледна заинтригувана.

- Херувими ли? Ангели?

- Дълга история - рече Еди. - Така, значи трябва да ми­нем покрай Господарката на вибрациите. Какво друго?

Мейси продължи да разглежда йероглифите.

- Огненото езеро - или Погълнатия от огън, става въпрос за едно и също нещо - обяви тя. - Господарката на дъждов­ните бури, Господарката на силата, която „стъпква онези, ко­ито не трябва да бъдат тук”, Богинята със силния глас…

- Нина, и теб те споменават тук - намеси се Еди.

- Ами да. Аз съм богиня.

- Ако искате, мога да изляза - обади се заядливо Мей­си, преди да се обърне отново към древния текст. - Значи имаме Богинята със силния глас, Окървавения резач на пар­чета, и последно, преди да се изправим пред Озирис, Онзи, който реже глави. Много изтънчено. Има ги и в “Книгата на мъртвите”, но тук имената им са доста променени.