Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Египетски строители - пошегува се Еди и помогна на Мейси да се изправи.

- Да не би английските да са подобри? - попита обиде­но тя. - Какво сте построили вие, което е оцеляло хиляди години?

- Стоунхендж.

Тя се нацупи.

- Добре де, признавам го. Но все пак не е толкова як, колкото пирамидите!

Зад изхода Нина забеляза друг спускащ се коридор, кой­то имаше гладък под, а не стъпала.

- Какво следваше при следващия арит?

- Огненото езеро - спомни си Мейси. - Или Погълна­тия от огън.

- Огън и в двата случая - каза Еди. - Страхотно. Точно каквото ни трябва в това тясно затворено пространство.

- Предишният капан беше повреден. - Нина посочи към камъка, който се беше заклещил в зъбците на колелото. - Може отново да извадим късмет.

Той простена и започна да се спуска по коридора.

- Защо ти трябваше да го казваш? Направо ни урочаса!

Наклонът беше доста стръмен и те бяха принудени да се придвижват бавно. Проходът правеше още деветдесет градусови завои; Нина осъзна, че се спускат по спираловидна пътека, което я накара да се замисли дали медните тръби не са свързани с друга камера отдолу. Най-накрая стигнаха до гравираните колони пред следващия вход.

Еди подуши въздуха.

- Мирише странно. Не мога да позная на какво, но не ми харесва.

Той освети камерата. Тя беше голяма и правоъгълна, в дъното ѝ се забелязваше друг изход. На тавана имаше ня­колко дупки. Една от тях беше голяма и приличаше на ко­мин, но всъщност малките го накараха да застане нащрек: от тях очевидно трябваше да падне нещо.

Освен релефната хрътка на едната стена, която ги на­блюдаваше, единственото друго в стаята бяха няколко голе­ми кръгли медни купи, поставени до входа. Право напред в пода имаше квадратна дупка, широка около метър, която се оказа пълна с някаква течност; пред отсрещния изход също имаше такава. Останалата част от пода между двата басей­на беше малко по-ниска от секцията, където бяха застанали; цялата ширина на камерата бе идеално гладка.

- Ох, нещо не е наред в тази картинка - каза Нина. Оче­видно това бе поредният капан, но тя не можеше да разбере откъде идва опасността. - Къде е огънят?

- Може да е угаснал - рече с надежда Мейси, която се приближи, за да огледа по-добре озъбения бог.

- Не мърдай - предупреди я Еди, който коленичи край басейна и колебливо топна пръст в течността. - Това е просто вода. - Той я освети с фенерчето и забеляза, че басейнът е ог­раден със стени само от трите си страни. - Дълбок е около метър и двайсет. Като че ли е свързан с отвора в другия край.

- С тунела ли? - попита Нина. - Странно. Защо просто не отидем там?

- Наистина ли смяташ, че ще е толкова лесно?

- Дори не съм си го помисляла. Какво е това? - Тя осве­ти с фенерчето си нещо, което се намираше между отвора и издълбания под - фино черно усукано въже, което свързва­ше тавана с пода.

- Нещо, което нямам намерение да докосвам - отвърна Еди. Той насочи светлината в тунела. - Минава през него. Ако искаш да влезеш вътре, трябва да го скъсаш.

- Което според мен ще бъде изключително лоша идея, не смяташ ли? - Вниманието ѝ се насочи към разширението в центъра на стаята, където забеляза още въжета, опънати между тавана и пода - както и отсъствието на нещо. - Усе­щате ли, че нещо липсва?

- Какво? - попита Мейси, като пристъпи напред.

- Процепи. Не се забелязват никакви линии, които да маркират ръбовете на отделните каменни плочи. Сякаш всичко представлява една огромна каменна плоча!

Еди огледа стените.

- Най-големите блокове са с размери метър и осемде­сет на три. Но подът е дълъг поне девет метра. Нали не може да е просто една плоча?

- Не виждам как ще стане. - Нина се огледа и видя Мей­си, която се канеше да пристъпи напред. - Не, почакай…

Мейси стъпи на пода - и кракът ѝ пропадна.

Тя изкрещя и едва не падна напред, но Нина успя да я подхване.

- Какво беше това, по дяволите? - изпъшка Мейси и от­скочи назад, а от обувките ѝ се проточиха лепкави нишки, излизащи от мързеливо плискащата се вода, която се нами­раше там, където миг по-рано сякаш имаше твърда скала. Тя се опита да ги изчисти. - Гадост! Какво ли е това?

- Петрол. - Еди се приближи до нея. Той потопи ръка в големия басейн, който се разкри пред тях, маскиран под плътен слой пясък. Когато я извади, от пръстите му закапа същата гъста, мазна течност. - Той плава по повърхността на водата, а те са го посипали с пясък, за да не се различава от пода.

Нина погледна към дупките в тавана.

- Обзалагам се, че ако скъсаш някоя от нишките, от горе нещо пламва и искрите се посипват върху петрола. Бум! Опечени обирджии.

Мейси отвратено изтърка подметката си в пода.

- А как ще преминем, без да задействаме капана?

- Ще преплуваме под него - отвърна Еди и посочи с пръст водния басейн, който се беше поразчистил от петро­ла. - Огънят ще е само по повърхността.

- Едва ли ще стане толкова лесно. - Нина погледна по­дозрително фалшивия под. Завъртя се и фенерчето ѝ освети странно изглеждащи медни кълба. - Аха.

- Какво става? - попита Мейси.