Ангелиада

— Е, поне прилича — предпазливо каза Джайаси. — Трмбва да направим допълнителни сравнения, за да сме сигурни.

— Няма смисъл — каза Коста. Чандрис разсеяно забеляза, че гласът му леко трепери. — Щом Чандрис казва, че е същата, значи е същата. А ето там… там, да. Онази синя точка, през която минава бялата линия. Там беше „Газела“.

Джайаси поклати глава.

— Това е лудост, Джерико — настоя той. — Черната дупка няма никаква структура. Никаква. Какъв теоретически механизъм е в състояние да обясни подобно нещо?

— Ангелиада не е нормална черна дупка — каза Коста. — Вече не.

Чандрис го погледна изпитателно. В очите му се четеше напрежение, лицето му бе мрачно.

— Какво искаш да кажеш?

Един мускул на челюстта на Коста трепна:

— Имам една теория. Но няма да ви хареса.

— След невъзможните гравитационни промени? — контрира Джайаси. — Давай, да я чуем.

Коста се поколеба, но накрая поклати глава.

— Нека да изчакаме резултатите. Толкова е луда, че… не, нека изчакаме.

— Мразя да чакам — заяви Джайаси и се изправи. — Отивам да проверя детектора.

И излезе.

— И как се надяваш да тръгнат нещата? — попита Чандрис.

Коста разтърка очите си.

— Аз съм учен, Чандрис — напомни ѝ той. — От нас не се очаква да се надяваме нещата да тръгнат в една или друга посока.

— Да бе — изсумтя тя.

— Пък и вече дори не вярвам, че има някакво значение — призна той. — Независимо дали ангелите са обикновени кванти или съвкупността на доктор Кахенло, с Ангелиада определено става нещо много странно.

Той махна към редицата терминали, наредени по дългата маса.

— Иска ми се да можех да вляза във файловете и да проверя някои подробности от теорията ѝ. Зная, че тя и предполага известна загуба на маса, но не знам колко.

— Не можеш ли сам да направиш изчисленията?

— Това не е като да измериш масата на водороден атом или да изчислиш посоката на силата — каза той. — Математическите уравнения са прекалено сложни, за да се решат на ръка. А с моя замразен кредит нямам достъп до системата.

Чандрис погледна към терминалите.

— Искаш ли да те вкарам?

Той я погледна стреснато. Явно изведнъж се досети с какъв човек разговаря.

— Можеш ли?

— По всяка вероятност — каза тя и придърпа най-близкия терминал. — Да опитам ли?

Няколко мига той гледаше ръцете ѝ, надвиснали над клавиатурата. На лицето му се водеше истинска битка. Тя чакаше…

— Не — тихо каза той, пресегна се и хвана едната и ръка. — Не можем да рискуваме да ни хванат. Не и сега.

Ръката му бе студена и непреклонна. Чандрис я задържа и погледна в очите му. В тези чуждоземни очи, и мрачното напрежение зад тях…

По-рано, докато чакаше в мрака на складовото помещение на „Газела“, тя сериозно се питаше дали е разумно да се изправи сама срещу един мирски шпионин. Тогава той успя да я убеди, че си е заслужавало, но все още бе готова да се измъкне в мига, в който Коста реши да покаже истинските си намерения.

Сега внезапно разбра, че всичките ѝ приготовления са били напразни. Коста не кроеше никакви зловещи планове, защото беше точно онова, за което се представяше — един обикновен учен, хвърлен в клетка с разярени тигри.

— Не се безпокой — каза му тя. — Няма да те натопя.

Той поклати глава и погледът му се плъзна някъде настрани.

— Не се безпокоя за себе си, Чандрис.

— А за какво?

В същия момент вратата се отвори и Джайаси се върна.

— Е? — попита Коста и пусна ръката на Чандрис.

— Трябва вече да е приключил. — Джайаси тръгна към тях. — Да видим с какво разполагаме.

— Да. — Коста посегна към клавиатурата, а Джайаси се настани до него. Появиха се числа…

Джайаси тихо възкликна.

— Ето го. Пак излезе прав, Джерико!

— Изгубил ли е маса? — Погледът на Чандрис пробяга през колоните числа, но не можа да извлече нищо смислено от тях.

— Маса и заряд — напрегнато каза Коста. — Почти по три процента от двете.

— И ги е изгубил през външната обвивка — добави Джайаси. — Разбираш ли, ако ангелът се разпада, загубата на маса би трябвало да се установи чрез изтичането ни високоенергийни частици от обвивката. Я да видя дали няма свободен детектор…

— Не си прави труда — каза Коста. — Това не е спонтанно разпадане. Пораженията са стари.

— Да — промърмори Чандрис, докато се взираше в числата. Нещо я бодна в сърцето. Опитваше се с все сили да убеди сама себе си, че мирното съвместно съществуване на Ханан и Орнина през всичките тези години не се е дължало на присъствието на ангела. Очевидно надеждите ѝ се бяха оказали напразни.

— Чандрис?

Тя пропъди мислите си. Коста се мръщеше насреща ѝ.

— Какво?

— Това не е работа на Дейвий — тихо каза той.

„Да съм казвала нещо подобно?“ — автоматично се надигна отбранителният ѝ отговор. Но за нейно учудване, той заседна в гърлото ѝ.

— Тогава кой? — попита тя. — Ти? Аз?

— Не — каза Коста. — Ангелиада.

Тя си помисли, че това е просто някаква тъпа шега. Но изражението му беше ужасно сериозно.

— Как така Ангелиада? Какво общо има Ангелиада с него?

— Тя е източникът на ангели — каза Коста. — Хокингова радиация, забрави ли? На събитийния хоризонт се образуват двойки частица-античастица. Едната пропада вътре, а другата се излъчва навън.