Ангелиада

Напрегнал докрай мускули, Леши автоматично отброяваше секундите. Ако схемата не бе проработила, „Комитаджи“ скоро щеше да се окаже отново на път към нищото. Звездите се появиха пак…

Схемата бе проработила. Вместо пирамидата емпирейски катапултиращи кораби, която ги бе посрещнала предишния път, зад кърмата им се носеше единство фалшивият астероид, носещ тяхната собствена мрежа.

— Към нас! — извика Камбъл.

Леши впи поглед в тактическия дисплей и в същия миг се разнесе сигнал за предстоящ сблъсък. Не беше атака от оцелели след взрива кораби, установи той след като рефлексите му отново заработиха. Небето бе осеяно с отломъци от астероид, подобни на панически оттеглящи се бойци. Три от тях се носеха право към „Комитаджи“.

Беше много късно грамадният кораб да направи някаква защитна маневра. Леши стисна зъби. Металът затрещя, парчетата се удариха в корпуса и се разбиха на дребни камъчета.

— Докладвайте пораженията — нареди той, докато се взираше в монитора към рикоширащите останки. Не беше обезпокоен. „Комитаджи“ беше върховният боен кораб със съответната върховна броня. Дори сблъсък с летящ астероид не би оставил нищо друго освен драскотина по корпуса. — И локализирайте най-близката точка на взривяване. Сканирайте за вражески кораби или бази.

— Данни за пораженията, господин комодор — докладва свързочният офицер. — Частично огъване на обшивка номер едно на три места в сектори A-22 и A-31. Няма пробойни. Леки повреди на обшивка номер две в същите сектори. Няма структурни нарушения. Обшивка номер три недокосната. Четири датчика извън строя. Леки повреди от сътресение на няколко уреда в доковете за акостиране.

— Разбрано — отговори Леши и погледна към тила на Телторст. — В края на краищата се оказа, че не сме останали достатъчно дълго на Сцинтара.

Телторст не отговори и дори не си направи труда да се обърне.

— Все пак — не можа да се стърпи Леши — не е зле да се уверим, че парите за проектирането на корпуса не са били хвърлени на вятъра.

— Открих точката на взривяване, сър — докладва отговарящият за датчиците офицер.

Леши на няколко пъти бе виждал компютърна симулация на експлодираща капсула на Страшния съд. За последно по време на подготовката на това нахлуване Но никога досега не се бе сблъсквал със същинските резултати от експлозията.

Гледката на взрива и касапницата на повърхността на планета сигурно би била невероятна — стратегическа водородна бомба, умножена по хиляда. Тук, в средата на астероидния пояс, резултатите бяха по-неясни, но не по-малко реални.

И по свой начин също толкова ужасяващи.

На хиляди километри наоколо, там, където преди беше емпирейската мрежа, космосът бе празен. Напълно и тотално празен. Всеки твърд предмет в тази сфера, било астероид, брониран боен кораб или крехко човешко тяло, се беше дезинтегрирал на атоми. Извън този район сякаш всичко се движеше — дребни парчета, носещи си навън, и дори големи астероиди, отдалечаващи се от центъра на взрива. Всеки от астероидите, които успяваха да уловят телескопите, изглеждаше частично разбит или наполовина раздробен на пясък.

— Изкарайте ни от обхвата на мрежата. — На Леши му призля. — Какво е положението с лорелейските скоростни катапулти?

— Имаше по един във всяка мрежа — отвърна Камбъл. — Звучеше също толкова ужасен, колкото се чувстваше и самият Леши, въпреки че не проявяваше признаци на безпокойство. — И още един до самата Лорелей.

Тактическият дисплей проектира схематично изображение на планетата и малкия катапулт във висока орбита около полюса. Успоредно, един от телескопите показваше малко мъгляв реалновремеви образ.

— Светлината от най-близката експлозия ще достигне Лорелей след около три минути — продължи Камбъл. — За тях това ще е първият сигнал за атаката.

И първата реакция на врага щеше да е да пратят съобщение за тревога по куриерска капсула през този катапулт.

— Проверка на местоположението на скоростния катапулт — нареди Леши. На един от кърмовите дисплеи в мирската мрежа се материализира „Баланики“. — Какво е положението с основния катапулт?

— В орбита от другата страна на планетата до най-близката точка на Лагранж — каза Камбъл. — Разстоянието е много голямо. Няма да успеят да изпратят много бързо кораб дотам.

При положение, че нямаше кораби, които вече да са на път. Но по този въпрос не можеше да се направи нищо. А и при положение, че единствената врата към системата на Лорелей в момента бе мрежата на Мира, забавянето на сигнала за нападението не беше жизненоважно.

И все пак, колкото повече време имаха за прегрупиране, толкова по-добре. Леши включи директната си връзка с „Баланики“.

— Капитан Хорвак?

— Да, сър — енергично отговори Хорвак. — Тъндърхед е заредена и очаква вашите заповеди. Ако емпирейците действат според нашите преценки, последната им куриерска капсула е тръгнала преди половин час.

Което означаваше, че ако успеят да свалят скоростния катапулт, ще разполагат с още пет часа и половина преди останалите емпирейски системи да започнат да подозират нещо нередно.

Ако.

— Получихте ли данните от датчиците ни?