Ангелиада

Седнал до Чандрис, Коста отново и отново мърмореше нещо нечленоразделно. След няколко секунди, когато Ангелиада проби корпуса от тяхната страна, корабът почти изчезна във взрива от светлина. Светлинните филтри на станцията се активираха и на дисплея на телескопа, точно на ръба на черното петно, отбелязващо мястото на Ангелиада, Чандрис можеше да види как прегореният метален корпус потича като покрита с пепел вода — молекулярната му структура се разпадаше под приливните вълни на черната дупка. Огромният кораб отново тежко се обърна около хватката на гравитационните сили на черната дупка. Носът му се насочи с някакво чувство за обреченост към неговия палач. Металният корпус отново се сгърчи и потече, този път напред, и Ангелиада отново спокойно прогори пътя си и изчезна вътре в него.

Леши можеше да усети как столът започна да се разтапя под него, когато погледна за последен път от мостика. Телторст седеше там с изкривено до неузнаваемост лице.

— В едно нещо сгрешихте, Телторст — успя да извика той през предсмъртните писъци на умиращия „Комитаджи“. — Няма да доживея да съжалявам.

Кошмарът от смърт и невъобразимо разрушение сякаш продължи вечно. Ангелиада премина през кораба още три пъти, като игла, прокарваща сложен шев.

И когато се появи за последен път, корабът беше разбит, изкривен и смачкан до неузнаваемост.

Ръката на Коста върху рамото ѝ я накара да подскочи.

— Хайде, Чандрис — тихо каза той, все още вперил ужасен поглед в гледката. — Хайде. Да си вървим у дома.

45.

Всички се бяха събрали в заседателната зала на Правителствения дом.

— Целта на тази среща — Форсайт погледна твърдо Коста, който седеше на отсрещната страна на масата — е да решим какво да правим с вас. — Погледът му се премести върху седящата от лявата му страна Чандрис, след което — към Ханан и Орнина Дейвий. — С всички вас.

— Съжалявам, но наистина не виждам какъв е проблемът — малко колебливо се обади Орнина. — Джерико вече заяви, че иска да остане на Емпирей. Защо просто да не му позволите?

Седящият до Форсайт Пирбазари се размърда в креслото си.

— Не е толкова просто, госпожо Дейвий. Господин Коста сам е признал, че е мирски шпионин, и вие тримата сте го знаели. Това не може просто да се подмине без последици.

— Защо не? — запита Ханан. — Искам да кажа, той ни помогна да разберем какво става с Ангелиада. Дори само по себе си това спаси живота ни. Да не споменавам, че двамата с Чандрис разкараха онзи огромен мирски кораб от главите ни.

— И между другото съсипаха цяла космическа станция — промърмори Пирбазари.

— Тя бездруго щеше да бъде унищожена — възрази Чандрис. — Не сте виждали какви ги прави Ангелиада.

— Всъщност видяхме записите, които донесохте — каза Форсайт. — Мисля, че е честно да се признае, че станцията наистина щеше да бъде изгубена.

— И така, какъв е проблемът? — попита Ханан. — Джерико доказа, че е на наша страна.

— Не разбирате ли? — рязко каза Пирбазари. — Проблемът е, че той е агент на правителство, с което сме в състояние на война.

— Беше агент — поправи го Ханан.

— Това няма връзка със закона. При това е недоказано.

— Недоказано ли? — повтори Ханан. — Тогава какво…

— Ханан — смъмри го Орнина и предупредително постави ръка върху неговата.

Ханан успокояващо я потупа.

— Добре тогава — малко по-спокойно продължи той. — Защо не приемем, че е дезертирал и иска убежище? Законът трябва да е предвидил подобна възможност.

Форсайт се намръщи.

— Всъщност… не е.

Коста го зяпна.

— Шегувате се.

— Прегледах подробно целия кодекс отпред назад и отзад напред. — Форсайт поклати глава. — Хората, писали Съглашенията преди сто и осемдесет години, са предполагали, че ще бъдем просто една самотна конфедерация от няколко свята в дълбокия космос. И тъй като не са очаквали имигранти отникъде, въпросът е бил пропуснат.

— Значи очевидно законът трябва да се промени заяви Ханан. — Как ще го направим?

— Ние не правим нищо — остро каза Форсайт. — А аз лично смятам да предложа законопроекта на Върховния сенат. За съжаление, процесът ще отнеме време. И дотогава господин Коста продължава да бъде агент на Мира.

— А в Съглашенията се предвиждат мерки срещу враговете на Емпирей — обади се Пирбазари.

Седнал отстрани на масата, така че да е в състояние да вижда устните на всички, Ронион започна да жестикулира.

— Много ми се иска — отговори му Форсайт. — Но това решение не зависи от мен. Нито от никого в Емпирей.

— Какво каза той? — попита Коста.

— Пита защо просто не спрем войната — преведе Форсайт. — В такъв случай няма да сте враг и ще можете да останете.

— Звучи ми разумно — промърмори Орнина.

— Чакайте малко — намръщи се Коста. — Толкова ли е просто? Ако не сме във война с Мира, това би ли решило проблема?

Форсайт го погледна и се замисли.

— Не напълно — след малко каза той. — Но определено ще бъде някакво начало. Автоматичното ви определяне като враг ще стане хипотетично и ще можем да прехвърлим фокуса изцяло върху действията ви тук.

— Защо? — саркастично попита Пирбазари. — Да не би да знаете начин да накарате Мира да се разкара и да ни остави на спокойствие?