Арена 13

— Добре е да знаеш, че на Арена 13 съществува особено голяма опасност от Таласъма. Баща ми невинаги разказва на новобранците си, но мисля, че е редно да те предупредя. Понякога Таласъма идва тук и предизвиква някой боец в позиция „мин“ там. Залага огромна сума и букмейкърските къщи са принудени да приемат залога. Напоследък Таласъма винаги побеждава… Мъртъв или жив, изгубилият бива отвеждан в бърлогата на Таласъма и не го виждат никога повече. Един ден това може да бъде твоята участ… Все още ли искаш да се биеш там?

Всъщност това, което Куин току-що ми бе казала, ме изпълни с още по-голяма решителност.

— Да, все още искам да се бия на Арена 13. Опасността от Таласъма не ме разколебава.

— Чувствам се точно по същия начин — каза Куин. — Ще ми се да можех да се бия там.

7. Голямо разочарование

„Множество“ е терминът за последователност в код на езика Ним.

Един създател на кодове може да събира или да изважда от него.

Новият код винаги се разполага в най-горната част на множеството.

Наръчник за изучаване на Ним

Напуснахме високите части на Колелото, но не слязохме чак до стъпалата. Куин ме изведе през различна врата.

— Сега сме на покрива на тринайсетте арени — каза тя, като посочи през голямата кръгла зала: видях огромен дървен стълб, който се издигаше вертикално от центъра и се губеше в мрачната, обвита в сенки необятност на купола някъде далече над главите ни.

— Това се нарича Омфал — каза Куин, посочвайки към големия стълб. — Той е центърът на Колелото — някои твърдят, че е самият център на Мидгард.

По големия стълб бяха прикрепени поредица от бележки, покрити с имена и числа.

— Това списъците ли са? — попитах, докато вървяхме натам. Спомних си как Тайрън ми каза, че са на този етаж.

— Да — отговори Куин. — Слагат нови всяка седмица. Сега там горе е редът на битките за тази седмица — първата седмица от тазгодишния сезон на Арена 13. Някои са публично отправени предизвикателства; други са поставени там от онези хора с власт, които решават кой с кого трябва да се бие в съответствие с положението си в йерархията. Погледни този… — тя посочи един, включващ само две имена върху един лист, ограден с плътна черна рамка. — Това означава битка за отмъщение: такава, в края на която някой ще си изгуби главата или ще бъде накълцан на парчета.

— По-рано гледах една — казах й̀, като клатех глава. — Не мога да повярвам, че правят това. Безсмислено е!

— Някои хора са глупави! — изсъска тя. — Случва се по два-три пъти на сезон. Някой, който се бие на Арена 13, те намразва и те предизвиква на битка до смърт. Приемеш ли, животът ти е изложен на риск. Това е още нещо, което баща ми не позволява. На нито един от неговите бойци не е позволено да се бие в схватки за отмъщение. Мисля, че това е едно от добрите му правила.

Усмихнах се и кимнах, и се върнахме до стъпалата. Няколко минути по-късно бяхме обратно на приземния етаж, излизайки в сенките на огромното Колело, чиито високи дървени стени се извиваха и се простираха пред и зад нас. Нощният въздух беше хладен.

— Много ме разочароваш — каза ми Куин, докато вървяхме. — Изобщо не си какъвто очаквах.

— Какво очакваше? — попитах сърдито, заварен неподготвен. Мислех си, че се разбираме добре: Куин сякаш си беше позволила да бъде откровена пред мен на върха на купола, но беше напълно непредсказуема.

— Очаквах някой забавен, който ще поема рискове и ще направи живота в това затънтено място по-интересен — каза тя. — Но ти се страхуваше от баща ми твърде много, за да отпиеш дори глътка вино. Е, момчетата, които спазват правилата, са скучни!

Просто свих рамене и не продължих темата.

Защо да влизам в дребнав спор и да казвам неща, за които щях да съжалявам по-късно? Какво бих постигнал с това?

Тук още се мотаеха групи от хора и сега видях няколко големи каруци, спрени наблизо. С възцарилото се помежду ни сега кисело настроение Куин забърза по паветата, а аз я последвах мълчаливо: обувките ми издаваха хрущящ звук, докато вървях.

Внезапно от сенките между каруците на пътя ни се изпречи една фигура, отправяйки се към Куин. Зачудих се дали го познаваше, но напрегнатата поза на раменете й ме накара да се усъмня. Макар че лицето на мъжа беше в мрак, видях, че беше едър. Той започна да се олюлява леко, като се приближаваше, докато застана точно пред Куин. Дори изотзад можех да усетя киселия мирис на ейл в дъха му. Не изглеждаше приятелски настроен.

Тръгнах напред, с намерението да се изпреча между него и Куин. Но не получих този шанс.

Когато мъжът залитна към нея, видях нещо да проблясва на лунната светлина. Куин държеше нож в дясната си ръка.