Арена 13

Последва бърза вихрена схватка, а после всичко свърши. Куин се хвърли към него и мъжът се просна назад на паветата. Изпъшка и тромаво се изправи на крака; видях тъмната кръв, която се стичаше по челото му и влизаше в очите. Куин пристъпи отново към него, заплашвайки го с острието.

— Допусна голяма грешка — изсъска тя. — Или влоши нещата, или се омитай! Ти избираш!

Той вдигна двете си длани и се отдръпна заднешком, бързо стопявайки се в сенките.

— Ти го поряза! — избълвах удивено.

Куин поклати глава и се усмихна мрачно:

— Не, само го ударих по челото с дръжката. Раните по главата кървят много. Изглеждат далеч по-тежки, отколкото са — като боец с тояги би трябвало да знаеш това.

— Винаги ли носиш нож? — попитах.

— Винаги! Това е острие Триг. Бих се чувствала гола без него.

Гледах как пъхна ножа обратно в дългия ръкав на роклята си.

— И ти носи — посъветва ме тя. — Един ден ще ти потрябва.

— Трябва да положа клетва — казах й — никога да не си служа с хладно оръжие извън арената.

— Е, аз няма нужда да се тревожа, понеже на мен няма да ми позволят да положа тази клетва — каза Куин горчиво.

Върнахме се мълчаливо в къщата на Тайрън. Последвах Куин горе до стаята й̀, после влязох в моята през свързващата врата. Докато я заключваше зад мен, чух смях от тъмнината вдясно.

— Е, скоро се върна — подметна Палм. — Аз не бих се надявал на втора покана!

Направих се, че не съм го чул, и се шмугнах в леглото. Мина дълго време, преди да успея да заспя.

— Тази стая мирише на потни чорапи. Време е за ставане! Отворих очи и видях как някой отдръпва завесите, обливайки стаята с дневна светлина. После прозорецът беше отворен с трясък и почувствах студен въздух върху лицето си.

Над мен се наведе усмихнатото лице на Тийна.

— Добро утро, Лейф — каза тя. — Сложих дрехи за преобличане в долния край на леглото ти.

Преди да успея да й отвърна с пожелание за добро утро, тя беше излязла забързано от стаята, затваряйки вратата зад себе си.

— Никога не чука — възропта Палм и изпълзя от леглото. — На това място човек изобщо не може да се усамоти.

Не знаех защо мърмореше. Тийна беше много мила — хубаво беше такава жена да се държи любезно и да се грижи за теб. Почувствах внезапен спазъм на болка, когато си спомних майка си и как тя ме обичаше и се грижеше за мен. Понякога си мислех, че съм се примирил със смъртта й̀, но после скръбта идваше изневиделица с почти несломима сила.

— Къде те заведе Куин снощи? — запита Палм.

— До Колелото — отговорих.

— Какво ти показа?

— Отидохме в един бар, където танцуваха хора. После, след като се качихме чак до върха на купола, тя ми показа Омфал.

Палм не каза нищо, просто се взираше в мен с удивено изражение на лицето. Може би не беше преминал през същото посвещаване като мен.

Облякох се в дрехите, които Тийна ми беше оставила. Бяха ми големи, но поне бяха чисти и свежи. Собствените ми мръсни, овехтели дрехи бяха изчезнали. Вероятно не си струваше да се перат.

Преди да успея да си вържа обувките, Палм беше излязъл. Никога не бях виждал някой да се облича толкова бързо.

— Закъде сте се разбързали? — попитах Дейнън.

Настъпи дълго мълчание. Помислих си, че няма да отговори, но после той проговори.

— Не се полага много време за закуска. А ако закъснееш да слезеш, не ядеш… — Внезапно той се усмихна леко. — Просто разстрои Палм — каза. — Куин извежда всички новобранци да им покаже Колелото, но нито Палм, нито аз сме имали шанс да се качим до върха на купола. Сигурно е използвала някой от ключовете на баща си.

Тайрън стоеше до вратата, когато последвах Дейнън в трапезарията. Ако храната беше толкова вкусна, колкото вечерята снощи, тогава исках да съм сигурен, че ще се нахраня до насита.

— Чакам всички ви на етажа за тренировки след десет минути — обяви Тайрън. — Не закъснявайте! Ще трябва да си събуеш обувките и чорапите, преди да влезеш, Лейф. Босите крака ще ти дадат по-добра опора. В края на месеца ще ти дам ботуши Триг — ако все още си с нас.

С тези думи си тръгна.

Палм, вече седнал на масата, не си направи труда да прикрие насладата си от последната реплика на Тайрън към мен и из тялото ми се разля вълна от гняв. Беше ми напомнено, че съм тук само на изпитателен срок — това беше съвсем честно. Но внезапно осъзнах, че Палм искаше да се проваля.

Закуската се състоеше просто от препечена филийка и две варени яйца, но бях гладен и всяка хапка ми беше вкусна.

Палм изгълта лакомо закуската си и се втурна навън без нито дума.

— Обича да слиза пръв, за да не изгуби благоволението на Тайрън — каза Дейнън. — Но това не променя нещата — Тайрън е справедлив. Стига да не се мотаеш със закуската, не мисля, че го интересува кой слиза пръв.

Усмихнах се на Дейнън и кимнах. Беше заговорил, без да го подтиквам. Може би беше стеснителен: просто щеше да отнеме време да го опозная.