Авемпарта

- О, Ваше Височество - каза Бърнис, държейки два чифта от обувките на Ариста, - бих желала да се отстраните от този прозорец. Времето може да изглежда приятно, но теченията не са нещо, с което човек да се заиграва. Доверете ми се, зная всичко за тях от личен опит. Молете се никога да не изпитате това, което аз съм познала: болежките, страданията, кашлицата. Не че се оплаквам, разбира се, нали все още съм тук? Благословена съм да ви видя да разцъфвате в дама и ако е рекъл Марибор, ще ви видя и като булка. Каква прелестна младоженка ще бъдете! Надявам се крал Олрик скоро да ви избере съпруг. Кой знае колко още ми остава, а не искаме хората да ви обсъждат повече от сега.

- Хората ме обсъждат? - Ариста се обърна и приседна на перваза.

Виждайки я на ръба, Бърнис се паникьоса; замръзна, отваряйки и

затваряйки уста в протест като риба на сухо, ръкомахайки с държащи обувки ръце.

- Ваше Височество - съумя да пророни, - ще паднете!

- Добре съм.

- Не. Не, не сте - Бърнис заклати глава като обезумяла. - Умолявам ви.

Тя изпусна обущата, стъпи здраво и протегна ръка, като че застанала на ръба на пропаст.

- Моля ви.

Ариста подбели очи, изправи се и се отдалечи от прозореца. Прекоси стаята до леглото си, затрупано с няколко слоя дрехи.

- Не, почакайте - извика отново Бърнис. Тя разтърси китки, като че суши ръцете си. - Мелиса, разчисти място за Нейно Височество да седне.

Ариста въздъхна и прокара ръка през косата си, докато чакаше момичето да събере роклите.

- Внимателно, да не ги смачкаш - предупреди Бърнис.

- Съжалявам, Ваше Височество - каза Мелиса, докато събираше дрехи. Тя бе дребна и червенокоса, с тъмни зелени очи и бе служила на Ариста през последните пет години. Принцесата остана с ясното впечатление, че извинението на слугинята не се отнася за бъркотията на леглото. Ариста употреби усилия, за да не прихне и на лицето й се появи компромисна усмивка като резултат от борбата. Но нещата се влошиха, когато видя Мелиса да се хили насреща й.

- Добрата новина е, че тази сутрин епископът предостави на Негово Величество списък с потенциалните кандидати - каза Бърнис, при което Ариста вече не трябваше да употребява усилия, за да потиска смеха си: усмивката залезе сама. - Надявам се, че ще бъде онзи прекрасен принц Рудолф, синът на крал Арманд - Бърнис бе вдигнала вежди и се хилеше пакостливо като побъркано пикси. - Той е много красив, дори според мнозина изящен, а Олбърн е чудесно кралство; поне така съм чувала.

- Била съм там и съм го срещала. Арогантен задник.

- Ах, този ваш език! - Бърнис притисна ръце към лицето си и се втренчи към тавана в тиха молитва. - Трябва да се научите да се контролирате. Ако някой ви беше чул... за щастие сме само двете.

Ариста хвърли поглед към Мелиса и останалите две момичета, които се щураха сред дрехите. Мелиса улови погледа й и сви рамене.

- Добре, значи не сте сигурна за принц Рудолф, чудесно. Ами крал Етелред от Уоррик? По-добър от него няма да намерите. Бедният вдовец е най-могъщият монарх в Аврин. Бихте могли да живеете в Акуеста и да сте кралица на Зимните празненства.

- Той трябва да е над петдесет. Да не говорим, че е империалист. По-скоро бих си прерязала гърлото.

Бърнис пристъпи назад и притисна една ръка към врата си, докато с другата подири опора в стената.

Мелиса изхихика и се опита да прикрие това с престорена кашлица.

- Мисля, че си готова, Мелиса - каза Бърнис. - Изнеси нощното гърне на излизане.

- Но подреждането не е. - протестира момичето.

Бърнис я изгледа укорително.

Мелиса въздъхна.

- Ваше Височество - каза тя и направи реверанс на Ариста, сетне взе гърнето и излезе.

- Тя не е имала нищо предвид - каза на Бърнис Ариста.

- Няма значение. Уважението трябва да бъде демонстрирано постоянно. Знам, че съм само луда стара жена, която не е от значение за никого, но мога да ви кажа следното: ако аз бях достатъчно здрава, за да помагам в отглеждането ви след смъртта на майка ви, днес хората нямаше да говорят, че сте вещица.

Очите на Ариста се разшириха.

- Простете, Ваше Височество, но това е истината. Без майка си и лишена от моите грижи, се страхувам, че сте била отгледана зле. Благодаря на Марибор, че се завърнах сега или кой знае какво щеше да стане с вас? Но не се притеснявайте, мила, сега сте на правилния път. Ще видите, всичко ще се нареди, щом ви намерим подходящ съпруг. Всички тези нелепици за миналото ви ще бъдат забравени.

* * *

Достойнството и дължината на роклята не позволяваха на Ариста да тича надолу по стълбите. Хилфред се движеше в тръс подире й, мъчейки се да не изостава след внезапното ускорение на принцесата. Бе изненадала телохранителя си. Бе изненадала и себе си. Възнамеряваше да отиде спокойно при брат си и любезно да го запита дали не си е изгубил ума. Планът се бе реализирал с успех до момента, в който подмина параклиса. Сетне започна да се движи по-бързо и по-бързо.

Добрата новина е, че тази сутрин епископът предостави на Негово Величество списък с потенциалните кандидати.