Авемпарта

Есрахаддон ги водеше нагоре и надолу по стълби, през великолепни стаи и вътрешни мостове, които се простираха между спиралите. Никъде не пламтяха свещи или фенери, но тя виждаше ясно в излъчваната от самите стени синкава светлина. Сводести тавани стотици футове над главата й се простираха като горски балдахин, с изящните им украшения, напомнящи листа. Парапети, прилични на виещи се лозови филизи, изсечени от солиден камък в ярък детайл, опасваха пътеки и стълбища. Нищо не бе лишено от украса; всеки инч бе изграден с внимание и естетическа грижа. Ариста вървеше със зяпнала уста, а очите й пробягваха от едно чудо на друго: гигантска статуя на отлитащ лебед, бълбукащ фонтан във формата на рибен пасаж. Припомни си грубата изработка на замъка на крал Росуорт и презрението му към елфите - същества, които оприличи на плъхове в куп дърва. Хубав куп дърва.

Мястото не бе лишено и от музикален съпровод. Приглушеното бучене на водопадите създаваше тих, приятен бас. Вятърът по върха на кулата свиреше на дървени духови инструменти - тихи успокояващи тонове. Шумоленето на фонтаните добавяше лек, задоволяващ ритъм към симфонията. Хармонията бе нарушавана от гласа на Есрахаддон, който разказваше как посетил кулата преди векове и как заловил звяра вътре.

- След като си пленил гиларабрина преди деветстотин години - каза Ариста, - сега планираш да го затвориш отново?

- Не - каза Есрахаддон. - Нямам ръце, забрави ли? Не мога да сътворя толкова мощно заклинание без пръсти, момиче; ти по-добре от всички трябва да знаеш това.

- Чух да го заплашваш, че пак ще го плениш.

- Гиларабринът не знае, че Есра няма ръце, нали? - вмъкна Ройс.

- Чудовището ме е запомнило - каза чародеят. - Досетило се е, че съм също толкова могъщ, колкото и преди, което значи, че с изключение на меча, аз съм единственото нещо, от което се страхува.

- Искал си да го сплашиш?

- Това беше идеята, да.

- Опитвахме се да вземем меча и се надявахме да ви спасим междувременно - каза й Ройс. - Очевидно не очаквах да грабне Тракия и по никакъв начин не бих предположил, че тя ще е взела меча със себе си. Напълно ли сте убедена, че е взела дръжка на меч от купа?

- Да, аз бях тази, която го откри, но все още не разбирам. От каква полза ни е мечът? Гиларабринът не е заклинание, то е чудовище, което наследникът трябва да убие и...

- Прекалено много си слушала църквата. Гиларабринът е магическо създание. Мечът е противодействието.

- Меч? В това няма логика. Мечът е метал, физически елемент.

Есрахаддон се усмихна, изглеждайки леко изненадан.

- Значи все пак си внимавала в уроците ми. Отлично. Права си, мечът е безполезен. Изписаната на острието му дума е тази, която разваля магията. Ако бъде забита в тялото на звяра, тя ще раздели елементите, които задържат съществуването му и ще развалят магията.

- Ако вие го бяхте взели, сега щяхме да имаме начин да се бием с чудовището.

- Е, поне ме спасихте, за което съм благодарна - напомни им Ариста.

- Рано е още за благодарности, то все още е навън - каза Ройс.

- Тъй, значи Тракия наема Ройс - за което все още не знам подробности - но също не разбирам и защо ти си тук, Есра - призна тя.

- За да открия наследника.

- Няма наследник - каза им тя. - Всички претенденти се провалиха, а останалите са мъртви. Чудовището разруши всичко.

- Не говоря за тази глупотевина. Имам предвид истинския Наследник на Новрон.

- Чакай малко - спря го Ройс. - Не дойдохме оттук.

- Ние - не, обаче аз го сторих.

Ройс се огледа.

- Не, в грешка си. Оставих те да водиш, а ти си нямаш и представа къде е изходът.

- Не ви отвеждам към изхода.

- Какво? - изуми се Ройс.

- Не излизаме - отвърна чародеят. - Отивам във Велънтрайн лайар-трен и вие двамата ще дойдете с мен.

- Би било добре да обясниш защо - гласът на Ройс охладня с няколко градуса. - В противен случай си правиш прекалено произволни предположения.

- Ще обясня по пътя.

- Ще обясниш сега - каза Ройс. - Имам и други дейности, с които да се съобразявам.

- Не можеш да помогнеш на Ейдриън - каза магът. - Гиларабринът отдавна вече е стигнал в селото. Ейдриън е или мъртъв, или в безопасност. Нищо не може да промени това. Нему не можеш помогна, но можеш да помогнеш на мен. Прекарах почти два дни в опити да проникна във Велънтрайн лайартрен, но без теб не мога да вляза. Сетне би ми отнело дни, вероятно седмици, ако трябва да действам сам, но с помощта на Ариста можем да приключим тази нощ. Марибор е сметнал за нужно да ви доведе при мен точно в момента, когато най-силно се нуждая от вас.

- Велънтрайн лайартрен - измърмори Ройс. - Означава артистично видение на елфически, нали?

- Владееш малко елфически, браво, Ройс - каза Есрахаддон. - Трябва да изследваш по-задълбочено потеклото си.

- Потеклото си? - объркано каза Ариста. И двамата не й обърнаха внимание.

- Не можеш да си от полза на хората в селото, но можеш да ми помогнеш в довършването на това, заради което дойдох тук. За каквото ви доведох тук.

- Нуждаеш се от помощта ни, за да откриеш истинския Наследник?

- Разочарован съм, Ройс. Обикновено умът ти сече далеч по-бързо.