Авемпарта

- Мислех, че го пазиш в тайна.

- Тъй беше, но обстоятелствата ме принудиха да променя мнението си. Сега престани да си толкова упорит и ела. Може би някой ден ще си припомняш тези мигове, мислейки как си променил света с простото слизане по тези стълби.

Крадецът продължаваше да се колебае.

- Мисли - каза Есрахаддон. - Какво би могъл да сториш за Ейдри-

ън?

Ройс не отговори.

- Ако изтичаш по стълбите, стрелнеш се през тунела, преплуваш до гората и намериш смъртта си край селото, какво ще постигнеш с това? Дори и ако по чудо съумееш да стигнеш до Ейдриън преди да бъде убит, как ще му помогнеш? Ще стоиш там подгизнал и едва поемащ дъх. Нямаш меча. Не можеш да го нараниш. Не можеш да го сплашиш. Съмнявам се дори дали можеш да му отвлечеш вниманието, а даже и да го сториш, то ще е само за миг. Отидеш ли, с това ще докараш единствено смъртта си. Съдбата на Ейдриън не лежи в твоите ръце. Убеден си в пра-вотата ми, иначе не би ме слушал все още. Сега престани да се инатиш.

Ройс въздъхна.

- Слава на боговете - рече магьосникът. - Да вървим.

- Почакай малко - спря ги Ариста. - Аз нямам ли право на глас?

Магът се извърна:

- Знаеш ли пътя за навън?

- Не - отвърна принцесата.

- Тогава нямаш - уведоми я чародеят. - Сега, ако обичате, нека побързаме. Достатъчно време бе пропиляно. Следвайте ме.

- Спомням си те по-мил - викна му Ариста.

- А аз вас: като по-чевръсти.

И отново бяха на път, отправяйки се по-дълбоко и по-дълбоко към центъра на кулата. Есрахаддон проговори отново:

- Повечето люде смятат, че тази кула била построена от елфите като защитно съоръжение във войните срещу Новрон. Както и двамата вероятно сте предположили, това не е истина. Цитаделата предхожда Новрон с хилядолетия. Други мислят, че е построена като укрепление срещу морските гоблини, прословутите Ба Ран Гхазел, ала това също е неистина. Общата грешка: мислят, че това е крепост. Това е резултат от човекоцен-тричния начин на мислене. Елфите са живеели далеч преди появата на хората или гоблините, може би дори преди джуджетата. В онези дни не са се нуждаели от укрепления. Дори не са имали и помисъл за война, тъй като Рогът на Гилиндора разрешавал всичките им конфликти. Не, това не е било някакво защитно съоръжение, охраняващо единствения брод при река Нидвалден, макар хилядолетия по-късно да била използвана и с такава служба. Първоначално тази цитадела била изградена като център за Изкуството.

- Има предвид магия - разясни Ариста.

- Знам.

- Елфическите майстори се събирали тук от цял свят, за да изучават и практикуват висше Изкуство. Ала това не е било просто училище. Самата сграда е огромен инструмент, подобно на огромна ковашка пещ, само дето в този случай тя функционира като фокусиращ елемент. Стените служат като източник на сила, а многобройните върхове са сходни с антените на скакалец или мустаците на котка. Те изследват света, чувствайки, усещайки, концентрирайки в това място самата същност на екзистенция-та. Подобно на гигантски лост и опорна точка, служи на един-единствен артист да мултиплицира силата си почти до необозрими величини.

- Артистично видение... - каза Ройс. - Устройство, което ще ти позволи да откриеш наследника с магия?

- Уви, дори Авемпарта не притежава такава сила. Не мога да открия нещо, което никога не съм виждал и не съм запознат със съществуването му. Обаче мога да открия нещо, с което съм много добре запознат; нещо, което създадох със специфичната цел да потърся по-късно.

Преди деветстотин години, когато Джериш и аз решихме да се разделим, за да скрием Неврик, аз им изработих амулети. Те имаха двойно приложение: защитаваха ги от Изкуството, като по този начин никой не можеше да ги открие чрез ясновидство; а на мен позволяваха да ги открия, проследявайки известна само на мен сигнатура.

Естествено, двамата с Джериш смятахме, че ще е само въпрос на няколко години да съберем поддръжници и възстановим императора на трона. Но както всички знаем, нещата не протекоха по този начин. Мога само да се надявам, че Джериш е бил достатъчно мъдър да заръча на наследниците да пазят медальоните и да ги предават от поколение на поколение. Но може и да искам твърде много, тъй като кой би предположил, че ще живея толкова дълго?

Прекосиха друг тесен мост, издигнал се на притеснителна височина. Отгоре се развяваха пъстроцветни банери с избродирани портрети и огромни букви. Ариста забеляза Ройс да се взира в тях, мълчаливо произнасяйки думите, докато се опитваше да ги разчете. Прекосявайки моста, се изправиха пред висока богато украсена рамка, вдялана в камъка, но врата нямаше.

- Ройс, ще бъдеш ли така добър?

Споменатият пристъпи напред и като постави ръце на гладкия камък, натисна.

- Какво прави той? - запита Ариста.

Есрахаддон се обърна и погледна към Ройс.

Крадецът постоя неловко за миг, сетне каза: