Авемпарта

Имаше моменти, в които красотата на гората спираше дъха, дори бе свръхестествена. Монолитни брястове се извисяваха над тях, оформяйки висок тунел. Напомняше на Ейдриън за малкото кратки моменти, в които бе надничал в Мареската катедрала в Медфорд. Източените стволове на дърветата се протягаха над пътеката подобно на църковните подпори, оформяйки пещера от растителност, прорязана от деликатни лъчи приглушена светлина. Ъгълът на виделината създаваше впечатление на влязъл от редици прозорци в покрива. По земята бяха пръснати туфи папрат, пробили през мекия килим на миналогодишните кафяви листа. Хор птици пееха в невидените височини, а сред крехките листа като кашлица, шепот и суматоха на събрание шумоляха катерици. Бе красиво и същевременно обезпокоително, подобно потапяне прекалено навътре в непознатите, несъзрените и неопитомени места.

С течение на времето пътуването бе ставало все по-трудно. Неотдавнашните пролетни бури на места бяха съборили дървета върху пътеката, които запречваха пътя не по-малко успешно, от която и да е крепостна стена. Слязоха от конете и поведоха борба с гъстите храсти, докато Ройс търсеше заобиколен път. Минаваха часове, а те още не се връщаха на пътя. Изподраскани и потни, превеждаха конете си през няколко рекички, докато не се изправиха пред стръмнина. Поглеждайки към каменистото й дъно, Ейдриън хвърли скептичен поглед към Ройс. Обикновено не подлагаше на съмнение усещането му за посока или избрания от него път; Ройс имаше безпогрешното умение да се ориентира в дивотата и го бе доказал многократно. Боецът вдигна глава, но не можа да види нито слънцето, нито небето - клони и листа узурпираха гледката.

- Не сме се заблудили - каза им Ройс с леко раздразнение в гласа си.

Отправиха се надолу по склона. Ройс и Тракия водеха конете за юздите, докато Ейдриън проправяше път. На дъното откриха малко поточе, но не и пътека. Ейдриън отново погледна към Ройс, но този път крадецът не каза нищо, докато отново се бореха с гъстата растителност.

- Ето - каза Тракия, сочейки напред към просека, огряна от съумял да надхитри листния балдахин слънчев лъч. Още няколко крачки ги изведоха на малък път. Ройс го погледна за миг, сетне сви рамене, яхна коня си и потегли напред.

Напускането на горските дебри приличаше на излаз от дълбока пещера, мислеха си те, докато премигваха на първите преки слънчеви лъчи от няколко дни насам. На поляната имаше груб дървен кладенец. До него бе застанало дете, извело на паша стадо от осем свине. То бе на не повече от пет; носеше дълга тънка пръчка в ръка и учудено изражение на оцапотеното си личице. Ейдриън не можеше да се произнесе дали детето бе момче или момиче, тъй като то бе облечено само в мръсна и толкова окъсана ленена ризка, че дупките имаха правото да претендират за дизайнерска приумица.

- Пърл! - извика Тракия, докато се смъкваше от Мили толкова бързо, че конят пристъпи встрани. - Върнах се - отиде до детето, разроши сплъстената му косица.

Малкото - момиченце, предположи Ейдриън - не обърна особено внимание на Тракия и продължаваше да се взира в тях с ококорени очи.

Тракия протегна ръце и се завъртя:

- Това е Далгрен. Вкъщи.

Ейдриън слезе от коня и се огледа объркан. Намираха се на малко парче опасана до корен земя; с кладенец, съграден от зле пасващи си дъски, с капеща върху парапета дървена кофа. Два набраздени пътя пресичаха този, по който бяха дошли, за да оформят триъгълник с център бунара. Гората ги заобикаляше от всички страни. Гигантски дървета все още закриваха небето, с изключение на пролуката над поляната, през която Ейд-риън можеше да види бледосиньото следобедно небе.

Ейдриън загреба шепа вода, за да освежи потното си лице. Мили почти го изблъска настрана, докато жадно заравяше муцуна в кофата.

- Каква е тази камбана? - запита Ройс, докато на свой ред слизаше от Мишка и съпровождаше думите си с посочващ жест.

Ейдриън проследи ръката му и се изненада да види масивен бронзов чан с лост, увесен на клона на недалечен дъб. Предположи, че ако камбаната бе на земята, Ройс би могъл да стои изправен отдолу. Въже с възли по протежението му бе провиснало до нея.

- Бива си я - каза Ейдриън, докато се отправяше към камбаната. -Как звучи?

-Нея бий! - възкликна Тракия. Ейдриън вдигна вежди. - Използваме я само при спешен случай.

Той погледна отново камбаната и забеляза релефни изображения на Марибор и Новрон да опасват корпуса й.

- Изглежда малко екстравагантно за... - той огледа празната просека.