Авемпарта

- Е, сега - каза дяконът с кикотене, - аз съм свещеник, не рицар. Дори не знам как се държи меч, нито имам армия рицари под моя команда, нали тъй? Та като изключим прилежната молитва, не съм в позицията да направя нещо относно това.

- Обмислял ли си да пускаш селяните в имението за през нощта? Каквото и да е това създание, сламените покриви не му създават особени проблеми, но изглежда замъкът притежава солиден покрив и дебели стени.

Дяконът поклати глава, все още усмихвайки се към Ейдриън: както възрастен се смее на задало глупав въпрос дете.

- Не, това е немислимо. Силно съм убеден, че следващият управник не би одобрил селяните да превземат дома му.

- Но наясно ли си с отговорността, която лордът носи за своите по-допечни? Точно затова те му плащат данък. Ако той не желае да ги защитава, защо да му дължат пари, реколта или дори уважение?

- Може и да не си забелязал - отвърна духовникът, - но в момента не се намираме сред лордове.

- Значи не възнамеряваш да продължиш да събираш данъци от тези хора за времето, през което са без защита?

- Е, определено нямах предвид това...

- Разбирам колебанието ти да престъпиш правата си и да отвориш имението за селяните, така че съм убеден в желанието ти са приемеш другия вариант.

- Друг вариант? - свещеникът държеше поредно парче месо до устата си, но бе твърде ангажиран да отхапе.

- Да, като стюард и действащ лорд върху теб лежи отговорността да защитаваш селото. И тъй като пускането на селяните в имението е немислимо, то предполагам ще се отправиш в полето, за да се биеш със звяра.

- Да се бия? - онзи изпусна овнешкото на коленете си. - Не смятам...

Преди да е съумял да каже още нещо, Ейдриън продължи:

- Добрата новина е, че там мога да ти помогна. Имам резервен меч, в случай, че нямаш собствен; и тъй като ти бе достатъчно любезен да приютиш животното ми в конюшнята, струва ми се справедливо да ти я отстъпя за битката. Чувал съм някои да казват, че са разбрали къде е леговището на звяра, значи е просто въпрос на.

- А-аз не си спомням да съм казвал, че пускането на хора в имението е немислимо - силно каза дяконът, прекъсвайки Ейдриън. Няколко глави се завъртяха в негова посока. Той понижи глас и продължи: - Просто казвах, че това е нещо, което трябва да обмисля внимателно. Мантията на водачеството е тежка и трябва да преценявам последиците от всяко свое действие, тъй като те могат да се окажат добри или лоши. Не, не, тези неща не бива да се пришпорват.

- Това е разбираемо и много мъдро, бих добавил - съгласи се Ейдриън, запазвайки гласа си достатъчно висок, за да го чуят и другите. - Но маркграфът е бил убит преди две седмици, така че сигурно вече си взел решение?

Дяконът улови заинтересованите погледи на неколцина от селяните. Нахранилите се доближиха. Един от тях бе Дилън Макдърн, който стърчеше над останалите, докато внимателно следеше разговора.

-Аз.

-Чуйте всички! - извика Ейдриън. - Съберете се, дяконът иска да говори за защитата на селото.

С чинии в ръце, опечалените се насъбраха в кръг около кладенеца. Всички очи се насочиха към дякон Томас, който внезапно заприлича на уловен в капан заек.

- Аз... ами... - подхвана дяконът, сетне приведе рамене и каза високо: - в светлината на скорошните нападения над къщите, всички са поканени да нощуват зад стените на замъка.

Тълпата помърмори и след това Ръсел Ботуик се провикна:

- Ще има ли достатъчно място за всички?

Дяконът изглеждаше, като че е решил да промени решението си, ко-гато Ейдриън се изправи:

- Убеден съм, че в къщата ще се намери достатъчно място за всички жени и деца и за повечето от женените мъже. Ергените на тринадесет или повече години могат да прекарат нощта в конюшните, пушилните и останалите външни помещения, чиито стени са пак по-здрави от тези на селските къщи.

Сериозността на различните групички нарасна.

- Ами добитъка? На звяра ли ще го изоставим? - запита друг фермер, когото Ейдриън не разпознаваше. - Без него си нямаме месо, вълна или животни за обработване на нивите.

- Аз трябва да мисля за Амбъл и Рамбъл - каза Макдърн. - Далгрен ще бъде в плачевно състояние, ако нещо се случи на воловете.

Ейдриън подскочи на ръба на кладенеца, където всички можеха да го виждат и се подпря с ръка на покрива:

- Има предостатъчно място зад стените, където животните ви ще бъдат на по-сигурно място от домовете ви. Не забравяйте предимството на бройката. Ако стоите сами в нощта, за звяра е лесно да ви убие, но създанието няма да е толкова храбро да влезе в ограден замък и да се изправи пред очите на цялото село. Също можем да запалим огньове около стените.

Някой ахна:

- Но светлината привлича звяра!

- От това, което видях, не изпитва затруднения да ви намира и на тъмно.

Селяните гледаха ту Ейдриън, ту дякон Томас.

- Откъде знаеш? - запита някой от тълпата. - Как би могъл да знаеш? Ти не си оттук. Как би могъл изобщо да знаеш нещо?

- Това е демон от Уберлин! - изкрещя някой, когото Ейдриън не разпозна.

- Не можете да го спрете! - изкрещя жена отдясно. - Събирането на едно място само ще направи по-лесно за него да ни убие наведнъж.